replica watches best replica watches replica watches cheap replica watches

   
   

 
, 65026, .
. " ", 9
/ 8 (048) 726-35-19
e-mail: abuodes@abuodes.org.ua

ПОЛИТИКАТА КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА

ПОЛИТИКАТА КЪМ  БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА

Интервю с д-р Милен Врабевски - председател на Фондация "Българска памет", София, България

- Д-р Врабевски, каква беше целта на посещението в Бесарабия?

- Тази година нашите сънародници в Бесарабия отбелязват 150 годишен юбилей от основаването на Болградската гимназия - най-старата българска гимназия, люлка на българщината повече от век, днес елитно учебно заведение с преподаване на български език. Това е един значим и благоприятен повод да бъде засвидетелствaна готовност за открита и последователна политика по отношение на българите извън пределите на Родината. Посещението ни бе свързано и с подписване на споразумение за двустранно сътрудничество между Фондация Българска Памет и Асоциацията на българите в Украйна, която чества 15 годишнина. По този повод организирахме и дарение, което е изцяло съгласувано с нуждите на училищата с преподаване на български език. Надяваме се дарението да се възприеме като жест на подкрепа и обещание за бъдещи съвместни проекти за развиване на българската култура и самосъзнание.

- А какви мотиви продиктуваха този състав на делегацията?

- През октомври 2007 заедно с международния секретар на ГЕРБ Радослав Точев организирахме под патронажа на кмета на София Бойко Борисов едноседмично посещение в България за 150 ученици от Болградската гимназия и училището на с. Криничное, Одеска област. По време на престоя им в София, кметът на столицата предостави откритата сцена в Борисова градина за изява на техните ученическите ансамбли за български народни песни и танци. В деня преди отпътуването им за Украйна децата бяха приети лично от ген. Борисов, който прояви интерес към проблемите на българите от диаспората и заяви готовност да работи в подкрепа на тяхното българско самосъзнание. Ген. Борисов лично се ангажира с дарението за бесарабските българи, което беше един поводите за неговата визита в Украйна. Официалният повод беше работна среща по проблемите на градоустройството с кмета на Одеса Едуард Гурвиц. В официалната делегация беше и главният архитект на София Петър Диков, който обеща съдействие за изграждането на Украински културен център и нова сграда за бесарабските студенти в София. В отговор на този жест от одеската община се очаква да запази сегашния статут на Всеукраинския център за българска култура.

- Защо избрахте точно Украйна и българската гимназия в Болград?

- На територията на Украйна живее най-многобройната българска популация със статут на малцинство в чужбина. Недостатъчно известен е фактът, че това са хора съхранили българското независимо от историческите превратности в региона, ревниво пазещи своят език, писменост и култура. Тук се намира и първата българска гимназия от Възраждането, чието начало е поставено през юни на 1858 г. През месец януари същата година българските първенци в Молдавия изпратили писмо с молба от името на всичко 40 колонии до княз Никола Богориди за създаването на гимназията. Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 г. с първи и втори гимназиален клас. Болградската гимназия е дала на България изключителни държавници-родолюбци като Александър Малинов, Димитър Греков, проф. Балан, ген. Колев, участвали в изграждането на българската държавност след Освобождението от османско иго през 1878 г. Също малко известен факт е, че това училище е първата българска гимназия в света, макар и извън границите на държавата ни. В най-ново време през 2001 г. по силата на протокол между България и Украйна, преподаването в гимназията премина на български език.

- Какво представлява дарението и за какво е предназначено то?

- Преди да отговоря на въпроса бих желал изразя благодарност към адвокат Тодор Батков, с чието спомоществувателство бе осъществено дарението. Решението да запълним една съществена празнина, каквато е липсата на актуално, българско медийно присъствие в ежедневието на сънародниците ни в Бесарабия се реализира с неговото решително съдействие. В тази връзка дарихме сателитни чинии и предплатени пакети за лицензирано приемане на всички български канали. По молба на Асоциацията на българите в Украйна осигурихме учебници, учебни помагала, аудиокасети с българска песни и приказки за най-малките, художествена литература, аудио и видео техника, dvd поредицата "Българите" на Пламен Петков.

- Опишете съвременната ситуация с българите в Украйна, как се чувстват те, какви са стремежите на младите, каква е връзката им с България?

- Със съжаление отбелязвам, че с всяка измината година губим все повече от тяхната любов към България. Липсата на проактивно държавническо отношение постепенно води към отслабване на емоционалната връзка, особено с по-младите. Поради незаинтересованост на ресорните институции не успяваме ефективно да привлечем младите българи от Бесарабието да продължат образованието и професионалната си реализация у нас. Тези хора наистина милеят за пра-Родината, но не можем да разчитаме само на техния родолюбив сантимент. Ситуацията в бързо-развиващите се икономики на Русия и Украйна, от една страна, и липсата на наша официална Национална стратегия от друга са важни предпоставки за постепенното отделяне на младите българи от диспората ни. Много от тях имат искрено желание да свържат живота си с България, но са възпрепятствани от тромавата административна процедура и липсата на ясен механизъм за получаване на постоянен граждански статут.

- Какъв е българският език, който носят и на който говорят?

- Автентичен, говорим български език от времето на Възраждането, изчистен от западни неологизми и обогатен с чуждици от руския. Понякога по-младите изпитват неудобство да го говорят пред нас, защото смятат, че го намираме за смешен. Лично в мен този добре съхранен диалект предизвиква дълбоко чувство на свързаност и патриотичен сантимент, който рядко изпитвам в България.

- Обвързват ли тези хора надеждите си по някакъв начин с България, какво очакват те от нашата държава?

- Очакват повече внимание от страна на българската общественост и българските институции към техните проблеми. За да се осъществи мечтата на техните деди за завръщане в Родината-майка, те се нуждаят от ясна и опростена процедура за получаване на българско гражданство, както и възможност да заживеят с радостите и проблемите на пра-Родината. За тази цел достъпът до български ТВ канали и преса е една крачка в положителната посока, тъй като интернет все още не е достатъчно достъпен в българските села. Чрез нашето дарение ние първи предоставяме такава възможност на сънародниците си в Бесарабия. Това не би трябвало да е толкова непосилно за държавната администрация, която по дефиниция е задължена да поддържа българското у нашите братя и сестри зад граница, но не е направено досега.

- А има ли хора, разочаровани и излъгани от институциите?

- Примерите са многобройни, основно свързани с административни проблеми сред новоприетите студенти. Проведохме неформална среща с представители на студентската бесарабска общност, която се самоорганизира активно и търси правата си. От тази година едно от изискванията за придобиване на документ за български произход, необходим за легализирането на престоя им в България, е предоставянето на нотариално заверено удостоверение за българското самосъзнание. Децата, пристигащи да учат в България, са непълнолетни, а по нашето законодателство нотариусът няма право да заверява волеизявление на непълнолетни лица в отсъствието на родителите им. Някои се принуждават да се връщат в Украйна само за един документ за да избегнат заплащането на такси за престоя си в България. Има и случаи на отказали се, тъй като таксите са непосилни за семейния бюджет на родителите им. Липсата на добра организация и административни недомислия в българските институции, както и лошата комуникация помежду им носят лош имидж за България и разочарованието сред сънародниците ни от диаспората.

- Тогава какви реални политики може и трябва да се упражняват спрямо старите български общности, извън държавните граници?

- Политиката към българските общности в чужбина трябва да бъде в синхрон с усилията за създаване на добри икономически и социални условия за качествено образование и професионална реализация на младите българи у нас. Извеждането на държавната политика спрямо българите зад граница като приоритет на изпълнителната власт е реален и възможен изход от задълбочаващата се в дългосрочен план демографската криза в България и увеличаващата се липса на квалифицирана работна ръка. Абсолютно легитимно е държавата ни да полага усилия за запазване и утвърждаване на българската идентичност и дух. Това предполага прилагането на далновидна стратегия. Държавната Агенция за българите в чужбина може да бъде преструктурирана в Агенция с национален приоритет, като пъровстепенен разпоредител с бюджетни средства за да може да координира и контролира целият спектър от дейности, касаещи желаещите да живеят в страната българи. Това включва предимно изготвяне на национална интеграционна и ремиграционна политика към българите в чужбина, осигуряване на стартови условия - работни места, социална и образователна политика и т.н. За тази цел е необходимо да се облекчат и режимите за признаване на предишни компетенции, квалификации и образователни ценз на завръщащите се българи, за адекватен преход към техния интеграционния процес.

- Разбирам, че предстои да посетите и други наши общности извън държавните граници. Трябва ли да има разлика в отношенията към българите, пръснати на различни места по света?

- Българската-гагаузката общност в Молдова. Предстои сериозна работа с помаците в България и Северна Гърция и сънародниците ни в Албания. Сега е моментът България да се намеси решително по отношение съхранение българското самосъзнание на гагаузите от Молдова и Украйна. За съжаление и там губим позиции поради дългогодишната недостатъчна заинтересованост на нашите официални власти към тях. За сметка на това Турция активно ги ухажва и вече е постигнала съществени успехи по посока интегрирането им към турската народност. Надяваме се да успеем донякъде да компенсираме това влияние. Имаме желание да превърнем в традиция посещенията на ученици от Бесарабия в България. Да посетят най-големите ни градове и културно-исторически обекти, да почиват на нашето Черноморие. Вярвам, че така можем да възвърнем патриотичния дух и обичта към пра-Родината, както и да събудим интерес да продължат образованието си у нас.

Интервюто взе Анна Кочева
В-к «Украйна: Българско обозрение»

: