«ДНЕС АСОЦИАЦИЯТА СПЕЧЕЛИ ДОВЕРИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ, ПАРТНЬОРСКИ ОТНОШЕНИЯ СЪС СЪСЕДИТЕ И АВТОРИТЕТ В БЪЛГАРИЯ» - АНТОН КИССЕ

- Антон Иванович, като ръководител на най- голямата общоукраинска българска организация с какво посрещате нейната 15-годишнината? Какво е постигнато, над какво трябва да се работи в бъдеще?

- Искам да започна с това, че създадената преди 15 години малка организация, която обедини представители на българската интелигенция, прерасна в мощна общоукраинска организация, със своите съответни структури. Днес, на мой поглед е постигната главната цел – ние имаме представителства почти във всяко българско село. Този факт дава основание да полагаме, че към нашата организация има интерес, че днес тя е необходима като обществена структура със силен фундамент и патриотическа идеология. Идеология, която е близка по дух на нашите съвременници и на тези, които полагат нейните основи и които днес не са сред нас. Това са професор Владимир Станко и професор Михаил Дихан и мнозина други, оставили трайна следа през различните периоди на възраждането.

За сравнително малък период организацията разшири своята дейност, увеличи диапазона на задачите. Разбира се, базови насоки в дейността ни остават образованието, езикът, културата, традициите и обичаите. Обаче животът диктува своите условия и днес сферата на нашата дейност премина в нова плоскост, която не е предвидена в Устава, но от това тя не е по-малко важна. Става дума за практическа, икономическа и социална помощ на населението, отстояване на интересите на гражданите на регионално ниво от членовете на Асоциацията, мнозина от които днес са депутати на различни нива. Според мен, важното по този въпрос е, че партийната им принадлежност няма никакво значение. Днес значително се укрепи материалната база и кадровия потенциал на Асоциацията. Върви активна подготовка на младежта, за което на първия етап ние дори не можехме да мислим. Но това, което действително ме радва, е постигнатото огромно доверие на българите, партньорските отношения с национално-културните организации на нашите съседи и безусловно огромния авторитет и доверието на България. Ако на първи етап това бе сътрудничество с дипломатическия корпус, с държавните структури, то днес ние имаме тесни връзки с обществените организации, с градове и села в България, нашата организация стана своеобразен мост между българите в Украйна и България. Ако вземем за пример последните срещи на градове-побратими Симферопол – Русе, Измаил – Несебър, Одеса – Варна, по време които Украйна бе представена от наши делегации, явяващи се свързващо звено в подобни международни проекти. Това говори за високия авторитет, влиянието и доверието към Асоциацията на българите в Украйна. Но наред с постигнатите задачи в условията на съвремената глобализация, когато големите градове стават притегателни за селската младеж, настъпва момент, когато ние сме длъжни да търсим и да внедряваме нови форми за работа, бих искал да кажа, да променяме подходите и да внасяме корективи в дейността на нашата организация. Дисперсното живеене на нашите сънародници усложнява процеса за обучението на езика и културата. Днес ние работим върху този въпрос, в мегаполисите се създават ветерански, младежки и спортни организации, бизнес-клубове. Да, това е сложно, но именно тези форми на работа позволяват на хората днес да се събират в големия град, да се обединяват по етнически признак и интереси. И тука не е маловажна ролята на масмедийното пространство, на Интернета, способстващи да запазят самоидентичността си. Повтарям, това действително е сложно, но именно тази насока трябва да стане главна в дейността на Асоциация днес, в същото време да не забравяме за проблемите в местата на компактно живеещите българи. Ние сме длъжни и за в бъдеще да работим върху съзидание и самосъхраняване независимо от държавните катаклизми.

- Вие отбелязахте, че приоритет в дейността на Асоциацията на българите в Украйна са образованието и култура. Наред с това, в последно време се откроиха и други посоки, установяване на бизнес-контакти между Украйна и България. Какви най-значими проекти Вие бихте отбелязали?

- Ако говорим за сериозен бизнес, то днес, въпреки увеличаването на инвестициите и в двете държави, разработването на международни проекти между пристанища и в транспортната отрасъл изцяло, не бих го нарекъл достатъчен. Безусловно има определени достижения – това е предприятието Приста Ойл, което бе създадено не без наше участие, мрежата български ресторанти с национална кухня и активния износ на въглища в България и пр. Всичко това щеше да бъде значително в по-голям обем при по-позитивни условия и гарантирана стабилност. Последният бизнес-форум, проведен при участие на Асоциацията на българите в Украйна в Одеса, за пореден път показа, че бизнесът е фино дело. И ако дружествените отношения се завързват лесно, то да се завържат сериозни икономически отношения не е толкова лесно, а това зависи от много съставни, преди всичко от инвестиционния климат. Смятам че в тази насока трябва по-ефективно да се работи.

- Антон Иванович, как бихте характеризирали отношенията на Асоциацията на българите в Украйна с органите на държавната власт на Украйна и България?

- За 15 години нашата организация действително успя да завържи тесни връзки с държавните власти и на двете страни. За това способства участието на членовете на нашата Асоциация в различни конференции, кръгли маси, симпозиуми и форуми, където се разглеждат въпроси от национално-културен характер; работата в депутатските комисии във Върховната Рада, обсъждането на проблемите в Съвета при Президента на Украйна с участие на министерства и ведомства, участие в разработването на Закона за националните малцинства в Украйна, за национално-културна автономия, внасяне предложения по въпросите на етнонационалната политика. Ние винаги сме имали и ще имаме активна позиция. Като ръководител на Асоциацията никога не съм изпитвал проблеми относно необходимостта да се срещна с високи държавни лица на двете държави, да поставям въпроси и да намирам разбиране и съдействие в решаването на различни проблеми. Бидейки поканен на тържествата по случай Деня на независимостта на Украйна през тази година, имах аудиенция с президента на Украйна Виктор Ющенко, по време на която повдигнах въпроси, свързани с дейността на Асоциацията, също така имах среща с Виктор Балога, по време на която отново повдигах проблеми, които изискват държавна намеса. Многогодишният опит на работа в органите на държавните структури, в депутатските корпуси ме научиха да не се спирам пред чиновниците, а по време на диалог да намирам разбиране и да решавам проблеми. Пълно разбиране и съдействие в поставените въпроси намираме и в Кировоградска област, и в Запорожка област, и в Полтавска област, и в Одеска област, и в АР Крим, където компактно живеят българи. Това касае въпросите по установяване на паметници, провеждане на конференции и юбилейни тържества.

Много добри отношения имаме и с прародината България. Множеството срещи с премиер- министъра Сергей Станишев, с вицепрезидента Ангел Марин, с министрите на културата и образованието, с Агенцията за българите в чужбина, дават плодотворен резултат. Много съм им благодарен за подкрепата, разбирането и съдействието в решаването на актуални въпроси. Благодарение на подобни срещи, ние съумяхме да докараме от България 17 хиляди учебници по български език и литература за ученици от българските села. По ходатайство на Асоциацията музеят „Христо Ботев”, който ще бъде открит на 25 октомври в Задунаевка, ще бъде осигурен с копия експонати, направени в България. Голям подарък ще бъде поднесен на Болградската гимназия. България отдели огромна сума пари за придобиване на автобуси, компютърен клас, електронни табла, аудио и видиоапаратура и пр.

Всичко това свидетелства за огромното внимание от страна на България към нас и ние не можем да не ценим това.

Ако говорим за сътрудничеството с властите, би било неправилно да не засегнем отношенията с местните власти, които вероятно са предизвикани от измененията в законодателството за избори. Когато в Украйна мажоритарната система бе заменена с партийни списъци, някои политически структури на определен етап много активно почнаха да се опитват да „контролират” едни или други компактно живеещи етноси с цел да влияят върху определен регион. Без да чувстват ситуацията, мнозина от тях направиха, а някои и днес продължават да правят, необмислени крачки. Това създаде определено противостояние, което не носи позитив нито на държавата като цяло, нито на тази политическа сила също. С манипулации гласове не са печелят. Не мога да не засегна и въпроса за Всеукраинския център за българска култура в Одеса. Измененията в постановленията на Кабинета на министрите на Украйна намериха отражение и върху тази сграда. Триетажната реставрирана сграда в центъра на Одеса може да бъде предмет на съдебни спорове още много години. Точка по този въпрос може да бъде поставена само в случай, ако сградата бъде купена от България и предадена на българите в Украйна. Ние излязохме с тази инициатива и в беседа с ръководството на областта, областния съвет. Нашата идея намери разбиране и подкрепа. След моята среща с министъра на външните работи на България делото премина на нов стадий на изработване на механизъм. На мой поглед, този ход абсолютно е реален и ние няма играем последна роля. В сградата на центъра са вложени средства на членовете на Асоциацията, който и днес се издържа за нейна сметка.

- Антон Иванович, празнуването на 15-годишния юбилей на Асоциацията на българите в Украйна съвпада със знаменателните дати в историята на украинските българи – 170 години Спасо-Преображенски събор в Болград, 150 години Болградска гимназия, с Деня на бесарабските българи. Вие единствен успяхте да направите подарък преди юбилея, като отделихте средства за реставрацията на историческата актова зала на Болградската гимназия, като напълно я подготвихте за празника. От какво е предизвикана тази благородна постъпка?

Работейки дълги години на нивата на българското възраждане, смятах за свой дълг да реставрирам сграда за Центъра за българска култура в Болград. Днес Българският център в Болград ползва едно помещение заедно с местния музей. Известно време ние водим преписка с Министерството на отбраната на Украйна за отделяне на сграда за реставрация, но въпросът все още е в стадий на разглеждане

Между другото, по случай 150-годишнината на Болградската гимназия бе взето решение за отделяне на бюджетни средства за извършването на ремонтни работи.

Когато към мен се обърна директорът на Болградската гимназия Жанна Суслина и разказа за проблемите, с които се е сблъснала, аз, разбира се, не можах да остана встрани. Съгласно приетото решение средства за ремонтиране на фасадата се отделят от областното управление за архитектурни паметници, ремонтът на покрива и замяната на прозорците поема управлението за имуществени отношения, а ремонтирането на гимназиалния двор по разпоредба на губернатора трябва да бъде осъществено от районното ръководство с привличане на спонсорски средства. За актовата зала нито от районния, нито от областния бюджет средства не бяха предвидени. Огромната зала с колони и балкони представлява голяма ценност в архитектурен план. От сцената на актовата зала са произнасяли речи президентът на РБългария Георгий Първанов, вицепрезидентът на РБългария Ангел Марин, екс-премиерът на РБългария Симеон Сакскобургготски. Тук учат прочутите випускници на Болградската гимназия – министър-председателите на РБългария Александър Малинов и Димитър Греков, първият ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан, генералите Агура, Николаев, Колев и др. И тази историческа зала, където ще преминат основните мероприятия по честването на юбилея, остана без финансиране.

По време на разговора с директора окончателно се определих с подаръка за Болградската гимназия. Въпреки много кратките срокове, днес реставрацията на актовата зала е завършена и е готова да посреща гости.

В същото време работата по смяна на прозорци и врати в гимназията продължават. Надяваме се, че ремонтът на фасадата ще бъдат завършен след юбилея.

Искам да изразя благодарност на моя помощник в Болградски район Татяна Чумичьова, която отговаряше за ремонтните работи в актовата зала, на директора на гимназията Жанна Суслина и на всички работни бригади, които допринесоха за осъществяването на замисленото.

Мария Попова 2008-10-20