replica watches best replica watches replica watches cheap replica watches

   
   

 
, 65026, .
. " ", 9
/ 8 (048) 726-35-19
e-mail: abuodes@abuodes.org.ua

«ИСКАМ ТОЗИ ЦЕНТЪР ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ХРАМ НА ДУХОВНОСТТА ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ» - ТВЪРДИ ДИРЕКТОРЪТ НА ВСЕУКРАИНСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА В ОДЕСА ДИМИТЪР ТЕРЗИ. ПРЕЗ 2009 ГОДИНА ВЦБК В ОДЕСА ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ 10-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ.

«ИСКАМ ТОЗИ ЦЕНТЪР ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ХРАМ НА ДУХОВНОСТТА ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ» - ТВЪРДИ ДИРЕКТОРЪТ НА ВСЕУКРАИНСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА В ОДЕСА ДИМИТЪР ТЕРЗИ. ПРЕЗ 2009 ГОДИНА ВЦБК В ОДЕСА ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ 10-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ.

Пътят на раждането на Всеукраинския център за българска култура в град Одеса е трънлив. Той започва през 1996 година и благодарение на активистите и на първия президент на българската Асоциация в Украйна Фьодор Каражеков, българите получават голяма сграда в централната част на Одеса. Неговото реставриране, официално откриване и развитие е продукт на упорита работа на много хора и институции, които под патронажа на Асоциацията на българите в Украйна и нейния президент Антон Киссе го превръщат в красива сграда с духовно качествено съдържание. Неговото бъдеще предполага мащабна дейност и консолидация на нови идеи и дела.

А неговото настояще е голям принос за възраждането на българската култура, генератор на творческата българска младеж и покровител на всички желаещи да се докоснат и да се потопят в духовното тайнство на една от най-древните култури в света.

Културното наследство вече дълги години запазва и развива директорът на Центъра Димитър Терзи и неговите помощници. Днес той разказва за своите трудови делници и светли празници в най-българското място в Одеса – Българския дом на културата.

– С какво е знаменателна 2009 година за Всеукраинския център за българска култура в Одеса?

– Тази година нашият културен дом отбелязва 10 години от своето официално откриване. И макар че според древните римляни за юбилей се смята само 50-тия рожден ден, честването на Центъра все пак е достойно за внимание. То ще трае цяла година и ще бъде отбелязано с много най-различни мероприятия. Годишнината на Центъра е събитие не само за българите, посетителите и работниците на Центъра, но и за всички, които работят и сътрудничат заедно с него. Това са и Асоциацията на българите в Украйна като цяло, и всички членки на Асоциацията от всички региони на Украйна, Одеското българско дружество, Одеският областен съюз на българската младеж, общоукраинският български вестник «Украйна: българско обозрение», телепредаването „Българите”, а също така градските и областни отдели «Култура».

– Споделете за творческите колективи, които работят в Центъра?

– Вече две години към Центъра работи народен оркестър «Мегдан» начело с ръководителя Андрей Палазов. Без неговото участие вече не минава нито едно българско мероприятие. В това отношение остана да се реши само един въпрос – да открием сред нашите български музиканти гайдарджия. В Центъра в момента имаме две гайди, но нямаме нито един музикант, който да свири на този български инструмент. Днес България предоставя различни видове специализации за представители от образованието и науката, но не са предвидени подобни проекти за културните работници, за съжаление.

Неотдавна към Центъра се откри български анекдот- клуб. Ние имаме много талантливи шегаджии и тяхното творчество по този начин ще бъде чуто и запазено в сърцата на българите и чрез литературни издания. За съжаление в момента по обективни причини спря да работи хореографическия състав, но мисля че до края на годината този въпрос ще бъде решен.

– Отделяте ли внимание на образованието?

– В древността образованието се появява след културата, но днес вниманието на хората е акцентирано повече върху образованието. В стените на Центъра се провеждат различни научно-образователни проекти, като Олимпиада по български език, студентски конференции, семинари за учители по български език. С откриването на Центъра се появи възможност за създаване на Българско неделно училище към него. Успоредно с училището започва да функционира и Българската библиотека „Иван Вазов”, която непрекъснато се попълва с нова научна и художествена литература. Днес библиотеката има повече от 300 читатели, 100 от които не са българи.

Нашето неделно училище с всяка година повишава своето професионално ниво. Днес неговите ученици, а те са до 100 души годишно, са основно работещи хора, затова от първи септември тази година след завършването на курса по български език нашите възпитаници получават сертификат.

Следващият етап, който, според мен, трябва да бъде преодолян е създаване на българско училище в Одеса. Днес тук живеят повече от 50 хил. българи и с всяка година това число ще се увеличава поради миграцията на българите от селската местност в града. С откриването на българско училище в Одеса увеличаваме шанса да запазим българското си самочувствие и самосъзнание, което до голяма степен ще допринесе за духовното ни оцеляване. Този призив се отнася не само към лидерите на българското движение, но и към градските и областни власти. Българите заслужават към себе си съответно внимание, защото заедно с украинците и други народности вземат активно участие в изграждането на независима демократична Украйна.

– Предвиждат ли се нови изяви, подготвени от Центъра за своите посетители в най-близко време?

– Имам големи надежди, че тази година ще създадем малък струнен оркестър, за да могат да звучат в нашия Център и класически произведения на известни български композитори. Планирам също в най-близко бъдеще да създам портретна галерия на всички български управители от хан Кубрат до Симеон Сакскобургготски. Пред нас стои важна задача за създаване на исторически музей, в който да бъдат репрезентирани живота и дейността на българи, живели в Одеса, а след това участвали в строителството на нова България. По тази тема вече имаме обемен материал и продължаваме да го събираме, но най-важната реликва засега е бастуна на Христо Ботев. Мисля че в близко бъдеще Центърът ще има и свой интернет-сайт.

– Кои са посетителите на Центъра?

За 10 години Центърът успя добре да се представи както сред българите, така и сред одесчаните и гостите на нашия град. Сполучливото разположение на сградата (100 м от улица Дерибасовска) и интересните креативни културни проекти с всеки ден разширяват аудиторията на нашите посетители. Сред нашите гости има много желаещи да научат повече за българите и културата ни.

– С други думи, Вие работите не само за българите , но и успешно сътрудничите и с представители на други националности.

– Да, Центърът не само пропагандира българското, но и играе важна роля в възпитателния процес на тези, които идват при нас. Ние сме открити за всички, работим и през почивните дни, входът на всички мероприятия е безплатен и всички наши ресурси са предназначени за одесчаните и гостите на града. Всяка година тук се провеждат повече от 20 различни изложби, а от самото откриване на Центъра такива мероприятия бяха организирани до 150, половината от които са с българска тематика. А организаторите на другата половина са гърци, немци, французи и други. Това сътрудничество е интересно за тях и е полезно за нас, тъй като по този начин нашата култура се популяризира извън пределите на България и Украйна. Интересно е, че колективите които изнасят концерти за българската аудитория, след време запяват на български и започват да свирят българска музика.

– Каква сила движи Вашето желание за развитие и новаторство в рамките на българската култура?

– Трудова си дейност започнах като работник в Дом на културата и, наредено от съдбата, залезът й посрещам пак в областта на културата. Това не е случайно, защото културата живее в мен през целия ми живот. Днес съм щастлив да работя на нивата на българската култура и за българите, да ги радвам, да им помагам и да черпя от тях вдъхновение и сили. Искам Всеукраинския център за българската култура да се превърне в храм на духовността за всички българи.

В-к «Украйна: Българско обозрение»

: