СОФИЙСКИТЕ СРЕЩИ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ КРИМ
В зала № 2 на Софийския университет се събраха много близки и добри наши приятели, без които инициативата ни за това мероприятие едва ли щеше да стане реалност. Специално благодарим на съорганизаторите – Държавната агенция за българите в чужбина, Катедра „Етнология” при СУ ”Климент Охридски” и Дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец”. На срещата присъства и аташето по културата в Посолството на Украйна в България Виталий Пейчев. Беше приятно, че сред събралите се имаше и много нови за нас лица: учени, общественици, държавници, журналисти. Значи все повече са българите в България, които проявяват жив интерес към своите сънародници зад граница и това ни изпълва с вяра, че всички ние сме една общност, здрава и неделима, общността на българите. Искахме тази среща да бъде поредната стъпка в нашето движение един към друг, да преодолеем разстоянията и времето, които ни разделяха досега. Изказванията, които прозвучаха, ни дават надежда, че тази цел бе постигната. В приветствието от домакините деканът на историческия факултет на СУ доцент Пламен Митев подчерта, че това, което зависи от академичната общност, ще бъде направено в името на съхраняването на традициите и културата на българите от Крим, а съвместните проекти с Кримското републиканско дружество «Паисий Хилендарски» ще продължат. Традицията на това сътрудничество бе положена от катедра «Етнология» на СУ още преди 9 години. Първият български учен, който прояви най-жив интерес към българската общност в Крим, бе професор Иваничка Георгиева. Заедно с доцент Красимир Стоилов те проведоха на Кримския полуостров няколко етнографски експедиции, обиколиха го от Севастопол до Керч. Те ни помогнаха да осъзнаем собствената си самобитност и това, че сме неразривна част от българския народ. От тях е събран богат научен материал и вече е подготвена книга, която в момента се намира в печатницата. Така с участието на българските учени бе поставено началото на един необратим процес на съхраняване и възраждане традициите на кримските българи, чиято съдба и досега носи трагичните следи от депортацията. Иваничка Георгиева и Красимир Стоилов добре познават българската общност в Крим. Изказвайки се по време на софийската среща, те високо оцениха усилията, които се полагат от ръководството на дружеството «Паисий Хилендарски» за съхраняване на българските традиции и култура. Дейността на дружеството «Паисий Хилендарски» представи председателят му Иван Абажер. Той акцентира вниманието върху провеждания в Крим Международен фестивал «Български срещи». През 2007 година негов патрон беше Вицепрезидентът на Република България Ангел Марин. Следващото издаване на «Български срещи» ще се проведе през 2009 година в Ялта. И. Абажер покани всички присъстващи да дойдат на този празник на българщината в Крим. Председателят на дружеството «Паисий Хилендарски» разказа също и за новите инициативи – сключване на договори за побратимяване между български и кримски градове: Симферопол и Русе, Коктебел и Созопол и други. Жив пример, че сътрудничеството между България и Украйна се развива, а Крим се намира в центъра на вниманието, е съвместният проект на БАН и НАНУ „Фолклорно наследство и идентичност в контекста на съвременните социокултурни процеси в България и Украйна”. Професор Светла Петкова от българска страна и кандидат на филологическите науки Оксана Микитенко – водещ научен сътрудник в отдел „Изкуство и народно творчество на чужди народи” в Института по изкуствознание, фолклористика и етнология „М. Рилски” при НАНУ от украинска, които го реализират, ни гостуваха през миналото лято в Крим и участваха в софийското мероприятие. Беше ни приятно, че всички специалисти по фолклор, етнология високо оцениха току-що издадения в Симферопол каталог «Болгары Крыма в коллекции Крымского этнографического музея». Негова авторка е завеждащата отдел в Кримския етнографски музей Олга Гайворонска, която от много години води българската тема. Ръководител на този проект е директорът на музея Юрий Лаптев, а инициативата на издаването на каталога е подкрепена от Иван Абажер. Книгата е резултат от дългогодишно сътрудничество на дружеството и музея. И този съвместен труд наистина е уникален, защото представените вещи са нещо повече от музейни експонати. Преживяли заедно със стопаните си депортацията и завърнали се в Крим те направо са се превърнали в реликви. Ролята на българската етнографска колекция в Крим не е само да запази миналото, а и да стане основа за възраждане на традициите и културата на един народ, преживял толкова изпитания, но останал верен на своя корен. Съдбата на народния певец Тодор Яни е тясно преплетена с трагедията на българите в Крим. Макар и роден в с. Благоево, Одеско, той, пристигайки на работа по разпределение в Крим след завършването на Одеската консерватория, дълго време не можел да се регистрира. Местните власти го гледали накриво заради националността му – българин. От детство изпълнявал български народни песни, запомнени от баба му, в Крим той дълго време не намирал слушатели. След 30-годишна дейност като преподавател по баян и акордеон в Симферополското музикално училище „П. Чайковски” най-сетне бил оценен и като български народен певец. Това стана възможно чак в началото на 90-те години когато темата за депортацията на българите в Крим престана да бъде забранена и се създаде Кримското републиканско дружество на българите „Паисий Хилендарски”. Представянето на сборника и диска със старинни песни «Слънцето трепти да зайде», изпълнявани от Тодор Яни, предизвика голям интерес в София. По време на презентацията имаше пряко включване от Българското национално радио и песните на Тодор Яни чу цяла България. Сборника и диска подарихме на прочутата странджанска народна певица Калинка Згурова, която обеща да дойде на «Българските срещи» в Ялта заедно с учениците си. Как ще е символично песните на Тодор Яни да се върнат в Крим изпълнявани от певци, живеещи в България! Програмата на пребиваването на групата ни в София бе много наситена: занятия, екскурзии в музеи, посещение на Рилски манастир, Витоша, Копривщица, концерти и театър «Иван Вазов»… Върнахме се в Крим с много ярки и незабравими впечатления, с благодарност към всички, които ни подкрепяха през тези две седмици, с надежда, че скоро пак ще имаме възможност да посетим Майка България.
В-к «Украйна: Българско обозрение»
|
|
|
|||
|
|
""
