РАЙНА МАНДЖУКОВА: «ГОТОВА СЪМ ДА РАБОТЯ ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ. ТОВА ГО ВЪРША ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ»
Г-жо Манджукова, приемете нашите поздравления по случай назначаването Ви на отговорен държавен пост. За пръв път в съвременната история на България висок държавен пост заема бесарабска българка. Какви чувства изпитвате? - Преди да вляза в Агенцията вече като председател, отидох на църква, така както ходих преди всеки изпит, за вътрешно спокойствие. Когато запалих свещ за упокой на баба ми, дядо ми, свекър ми, в същото време запалих тази свещ и за всички онези, натоварили каруците и потеглили за чужди страни. Просто почувствах ужасна отговорност пред тези хора, защото пред вас всички мога да се оправдая, а пред поколения българи, погребани в чужди земи, оправдание няма да имам. Изведнъж почувствах тази тежест на раменете си и разбрах, че няма връщане назад, трябва да я вдигна и да я понеса Иначе, във всекидневието, вече месец и нещо работа, се чувствам на място. Чувствам се на моето място и може би в това отношение съм един щастлив човек. Цялата ми професионална кариера е свързана с нещо, за което ми гори сърцето, никога не съм работила нещо само за заплата. Надявам се, че с помощта на Господ, на Правителството, Божидар Димитров и най-вече на всички българи от чужбина ще успеем Когато заедно се заловим за една градивна работа, без формулировка «те са длъжни или ние сме длъжни», обречени сме на успех. Лично аз съм готова да работя за всички българи. Това го върша през целия си професионален път. -Бихте ли очертали първите крачки на новото ръководство на ДАБЧ. - Ами всъщност тези крачки бих ги разделила на две – оперативни и стратегически, тези с които ще се работи нататък. От оперативните задачи, които съм си ги поставила от първия ден, е създаването на организационен комитет (представители от неправителствени организации, студенти от горни курсове) по посрещането на студентите, приети по 103 Постановление. Въпреки че действащото от 1993 г. Постановление се изпълнява, и именно поради новите изисквания, попълване на съответни документи, първите стъпки на пристигналите в България студенти са свързани с много бюрократични проблеми. Отдавна съм си мислила, че това нещо трябва да се премахне и затова събрах на едно място хора, които с огромно желание помогнаха на пристигналите студенти да се почувстват в България от първия ден комфортно. Първите групи бяха от Молдова и Украйна, които пристигнаха организирано благодарение на фондация «Българска памет» и най-вече на нашата сънародничка от Измаил Аня Кузнецова. Създаденият организационен комитет помогна на студентите за един ден да си оправят нещата и със специално отделени автобуси да си заминат в градовете, където им предстои да учат. Това стана за първи път. От стратегическите, дългосрочните проекти бих маркирала Закона за българските общности в чужбина, проект на който беше изготвен от Външно министерство през мандата на миналото правителство. В предизборната суматоха никой не се сети, че е поръчвал такъв Закон и той си остана да виси на сайта на Агенцията. От първите дни на председателстването ми събрах работната група, която го е изработила с цел да го доогледат и в момента той е представен на вниманието на консултативния експертен съвет, който работи към Агенцията. Колкото повече хора го видят, внесат свои корективи, толкова по-прагматичен ще бъде той. А ние днес имаме нужда от Закон за българите в чужбина, който да работи. - Един от въпросите, който вълнува българската общност в чужбина и най-вече от Украйна и Молдова, е визовият режим. Разбира се, изискванията на Европейския съюз са ясни, но както днес съобщи посланикът на РБългария в Украйна Димитър Владимиров, по въпроса се работи. Какви ще са действията на ръководството на ДАБЧ за облекчаването на визовия режим? - Въпросът за визовия режим много отдавна ме е вълнувал и то поради простата причина – аз със семейството си живея в България, а родителите ми - в Украйна. И за да дойдат да ме видят, трябва да преодолеят всички бюрократични изисквания, които за съжаление са наложении от ЕС. Днес на срещата с Посланика на България в Украйна и за мен беше новина, че в момента се работи усилено принципно украинските граждани да влизат безвизово в България. Това наистина е една добра новина. Що се касае лично до мен, като председател на ДАБЧ, за съжаление това не е в моята компетенция, аз тук по-скоро разчитам на нашия министър без портфейл Божидар Димитров с функции да отговаря за връзките с българите в чужбина. Радваме, че за такъв важен въпрос ще отговаря човек, който е наясно с нещата. Надявам се, че авторитетът на Божидар Димитров ще пробие и тази бариера. - За много от българите по света името Райна Манджукова се асоциира с телепредаването «Облаче ле бяло», водено от Вас по канал СКАТ. Каква ще му е съдбата, след като се върнахте в Агенцията вече като шефка? - Много мъчно ми беше да се разделям с «Облачето…», защото свикнах да общувам с българите и посредством камерата. Но от друга страна, съм спокойна, защото го оставих в ръцете на човек, който също има сърце и душа за тази работа. Той също е българин от чужбина, Петър Колев е от Македония. Той се захвана за предаването с много емоции и желание и затова съм убедена, че ще се справи. Ползвайки случая, искам да се обърна към вашите читатели и да им кажа, че «Облаче ле бяло» продължава да съществува и всеки един от вас е потенциален гост на предаването. - Какво бихте пожелали на нашите читатели? - Кураж и смелост, и най-вече да знаят и да не предават корените си. Рискувам да бъда банална, но който не знае миналото си, не може да разчита на достойно бъдеще. Дълг на всеки един от нас, на всяка майка е да предаде това знание за нашите корени на децата си и да ги възпита така, че те да ги предадат на своите. Надеждата на България е в младото поколение. Имаме много възрастни сърцати българи, но ако те не успеят да запалят сърцата на младите, те ще си отидат и с тях ще си отиде и нашата душа. А ние това не можем да си го позволим. |
|
|
|||
|
|
""
