replica watches best replica watches replica watches cheap replica watches

   
       
, 65026, .
. " ", 9
/ 8 (048) 726-35-19
e-mail: abuodes@abuodes.org.ua

Зимни празници

Зим н и празници

Андреевден или Чесанден (13 декември) е ден на апостол Андрей Първозвани. Отбелязвали са го във времето на строгите коледни пости и затова на деня на св. Андрей варили царевица, фасул. В някои български села в Украйна се е запазила старата, още балканска специфика на този празник. Този ден са го чествали и като «ден на чесъна». Момичетата, които не харесвали своите ухажори, могли да поставят в дрехите или шапките им чесън. По този начин демонстрирали антипатията си. В тези български села, които се намират до украински поселения (например в Запорожка област или около Одеса), на този ден са ставали младежки забави.

Юношите изразявали своето недоволство, ако родителите не пускали момичето да излезе или не му разрешавали да се омъжи. Те откачвали входната врата от пантите. Измисляли и други такива «отмъщения»…

А момичетата гадаели кога ще се омъжат: пекли пресни питки (балабушки) и хранели с тях кучето. За да приготвят балабушките, трябвало да донесат вода в устата от три кладенеца. Момчетата се стремели да ги разсмеят – ако момичето се разсмее, трябва пак да отиде за вода. При гадаенето следили: както кучето изяде балабушката, така и стопанката ще се омъжи. Например, ако кучето завлече балабушката в далечния ъгъл, момичето ще се омъжи за другоселец, ако яде лакомо, момичето ще се омъжи бързо. Най-страшното било, ако кучето само нахапе балабушката.

Варвара, Сава и Никулден – 17, 18 и 19 декември. На празниците на тези православни светци съществувала строга забрана за работа вкъщи. На всеки празник пекли медени питки, с мед намазвали и вратите, а на праговете рисували кръстове. На Никулден задължително правели рибник. Парчета от рибника давали на всички в дома. Николай го чествали като закрилник на пътешествениците.

Егна ж ден (Игна ж ден) – 2 януари. Този ден бил празник на домашните животни и преди всичко – на домашните птици. Да се работи в този ден било строго забранено. Жените не трябвало да плетат – «за да не се въртят пилетата». В навечерието на празника правели гнездо от слама, слагали яйце в него и го оставяли на масата в гостната стая. На самия празник никой не излизал от къщата, докато не дойде гост. Първият гостенин настанявали на сламата с яйцето, за да носят кокошките яйца. Всеки, който в този ден отивал на гости, трябвало да носи сламка или пръчка, които после стопаните събирали в това гнездо.

Рождество (Коледа, Коляда ) – 7 януари е един от главните празници в православния календар. За този главен за всеки християнин празник се готвели отрано: изчиствали и подреждали къщата, белосвали, пекли пити.

На 6 януари вечерта семейството ядяло постна вечеря. А на 7 заговявали. На Коледа готвели 12 ястия. На всеки член от семейството давали по глава чесън, за да се облекчи раждането на Исус.

В святата нощ (6 януари) дружини от деца и юноши (коледари) обхождали всичките къщи на селото. Те носели звезда с икона, камбанки ( трака, чан ) и специален прът, на който нанизвали кравайчетата. На шапките си слагали червени ленти и цветя.

Коледарите обикаляли къщите и пеели песни с религиозно съдържание, разказващи за раждането на И и сус Христос. Тези песни разучавали предварително под контрола на някой по-възрастен, който после ставал станеник на дружината. Влизайки в къщата, те се обръщали към хазяина:

Ставай, ставай нине,

Ставай господине,

Чи ти додаха

Добри гости,

Гости коледари!

На децата давали сладкиши и пари.

По същия начин по къщите ходели «сорвакари, сурвакари, сурваря» на Нова година ( Сорваки, Сурва – 13 януари). Различни били само песните – на Сурва децата в стихотворна форма пожелавали на стопаните щастие, здраве и благополучие в къщата. Имало специални текстове за различните членове на семейството (за главата на семейството, за стопанката, за младите, за девойките за женене и т. н.) На този ден се празнувал Василувден, Нова гудина .

Сурва! Сурва гудина!

Живу здраву,

Пак ду гудина!

Това п ожелавали на съселяните си юношите. Един от тях обхождал всички дворове и докосвал стопаните и добитъка със специална пръчка, която била украсена с ленти и цветя ( сурвачка, сурвак, сурваци ). От сурвачката домакините отчупвали частица и я пазели до първото излюпване на пиленца. Зърната, с които посипвали двора, стопанката хвърляла в градината – за да е добра реколтата. Стопаните нагостявали сурвакарите с колачета, бонбони и т. н.

Сурва! Сурва гудина!

Зелен клас на нива,

Червена абълка у градина,

Давай, бабо, кравай!

Специалистите виждат в действията на сурвакарите отблясъци от древен ритуал, смисълът на който е да доведе до благополучие в семейството и стопанството през годината. С тази природа на празника са свързани и многобройните гадания. Момичетата подслушвали под чуждите прозорци да чуят името на своя годеник и брояли дъските на стобора – ако били четно число, било на женитба; хвърляли обувка през покрива и т. н.

На Сурва или Васильовден пекли баница ( милина, мъсник ). В нея слагали късмети: монета (дом), пръчка с една пъпка (кон или кола), с две пъпки (волски впряг), с три (три крави), с пет (пет прасета), със седем (седем кози), с девет (девет овце) и т. н. Всички сядали на масата, а главата на семейството разделял баницата на равни части. После гледали кое на кого се било паднало. В някои села такава баница правели и на Коледа.

Йордановден, Гуляма Аязма или Кръстовден (19 януари). На този ден свещеникът освещавал водата в реката и кладенците. По-късно започнали да осветяват вода и в църквата. Със светена вода стопаните поръсвали къщата, стопанските постройки и домашните животни. Старите хора разказват за обичая «да потопиш кръста». Стопанинът на този ден поставял кръст в кофата и я оставял на двора. Тази вода също се смятала за осветена, подобно на осветената в църквата.

Ивановден (20 януари) се е празнувал в семействата, в които е имало Иван. Гостите поливали Ивановците с вода («изкъпвали» ги).

Бабинден (21 януари). На този ден поздравявали бабите - акушерки. Рано сутринта всяка раждала жена отивала при своята «баба» с подаръци. След това си отивали по къщите и готвели. А после отново отивали при «бабата». След това жените се разхождали. Ако такава женска дружина срещнела мъж, можела да го съблече, да го набие на шега или да поиска откуп, за да не го бие.

Понякога при «бабата» идвали и децата, на които тя помогнала да се появят на бял свят.

С имеоновден, С имион, Симионскиден (1 февруари). На този ден не просто гледали да не режат, но и криели всички ножове, ножици и т. н. Ако времето на този ден било студено, пролетта щяла да закъснее: «Симийон ша каже, куга ша изляваме на рабута».

Трифон Зарезан, Трион, Триун Зарезан (14 февруари). Това е празник на винаря и лозаря. С този ден е свързана легендата за Трифон, който работил на лозето. Св. Мария дошла при него и го предупредила, че ако работи, ще си отреже носа. Трифон не послушал Мария и това, за което тя предупреждавала, станало. Поради това в този ден се стареели нищо да не режат, дори хляб, и криели ножовете. Това, което трябвало да се нареже, режели предишния ден. Според обичая лозарите отивали и зарязвали лозята. Поливали лозето с вино и благославяли: «Да даде Бог здраве, за да има лозе и вино!»

С Харалампий (23 февруари) и Влас (24 февруари) свършват големите зимни празници. И двамата светци са се почитали като покровители на животните, а Харалампий освен това пазел и от епидемии. На тези дни не се работи – за да не се появят рани на ръцете. На Влас не е трябвало да се пипа с ръце брашно, за да не бъдат през годината хлебните изделия с косми.

:





Киев кам трейд двери . Продукция Hawle, Keystone, Tyco, Mecafrance, Genebre, InterApp со склада в Киеве . Так и думаешь о материальной независимости? Ответ здесь - вулкан автоматы играть бесплатно