МАЛА ПЕРЕШЧЕПИНА И НАШАТА ПАМЕТ
По традиция пристигнахме в Нови Санжари. Този път ни посрещна заместник-председателя на районната държавна администрация Любко Андрей Романович. След сърдечната среща заминахме за детския лагер «Орлята», където бяхме настанени. Имаше време да се порадваме на красивата природа, на река Ворскла и удивително чистия въздух, премесен с аромата на горски цветя. На другия ден заедно с Андрей Романович и Пъвия секретар от посолството на РБългария в Украина Веселин Узунов и съпругата му, положихме цветя пред паметника на великия украински кобзар Тарас Шевченко в Нови Санжари. В Мала Перешчепина ни очакваше цялото училище с хляб, сол и цветя. Тук ние всяка година получаваме най-милите усмивки и радост от сърце. Директорката Катерина Вергун, заедно със заместничките си Татяна Демяненко и Людмила Демяненко ни приветстват и канят в залата, където започва празничен концерт, посветен на 24 май – Денят на славянската писменост. Искренно искам да подчертая, че ако първите години нашите делегации пристигаха с единствената цел – да постят гроба на Кубрат и да се поклонят пред паметта му, сега ние тръгваме с огромното желание да се срещнем най-напред с нашите приятели от училището, които предизвикват у нас чувства повече от приятелски. Тези деца ни покориха още при първата среща със знанията си за нашата древна държава и за нашия владетел кан Кубрат. Те знаеха това, за което ние, българите, имахме съвсем оскъдна информация. В училището е създадена изследователска група, ръководена от учителите по история, която изследва историята на своя край, в това число и нашата история от Кубратовия период. По време на концерта бяха изказани топли слова и приветствия от двете страни. От името на Асоциацията на Катерина Миколаевна Вергун беше връчена грамота за дългогодишен принос по разкриване и изучаване българските исторически ценности, разширено и задълбочено сътрудничество с Асоциацията на българите. Поднесени бяха сувенири. Господин Узунов подари подаръци от името на Посолството. Почти всички представители на Асоциацията идваха за първи път и първите вълнения бяха изживени в Малоперешчепинското училище от срещите с преподаватели, ученици и родители. Особено с възторг аплодираха домакините на нашия младежки лидер Юрий Шаргородский. След приятните срещи в училището, разглеждане на музеите, българи и украинци се отправихме към Кургород. Поляната и пясъчната пътека през гората е най-вълнуващия път до пясъчното възвишение, на което отдалеч се вижда паметника на канн Кубрат. И не думите изказани тук са важните, а летящата мисъл, сливаща се с духа на прадедите от столетията, с духа на Кубрат и чувството, че този дух ни очаква всяка година и ни благодари с ласкавото слънце при могилата и тъгува с проливния дъжд в обратния ни път. Трогната до дълбочината на сърцето си от украинците, които ни посрещат с възторг и любов, колкото пъти и да идваме, и за благодарност, че те пазят свято паметта и гроба на Кубрат, искам да разкажа за историята на този край, за този народ и някои вълнуващи ме въпроси, свързани с нашата история по тези места. И може би тези мисли и предположения, след разговорите ми с учителя по история Анатолий Береза и старожили от Мала Перешчепина, ще хвърлят светлина върху някои неизяснени неща, свързани с Кубрат. А от тук и по-широка заинтересованост сред българския учен кръг.
|
|
|
|||
|
|
""
