СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА ОДЕСКИЯ НАЦИОНАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ
Одеският университет е един от големите научни и учебни центрове за славянознание в Украйна. Университетът има от давнашни традиции в изучаването на езиците и литературите на южнославянските народи и в установяването на научни връзки с културните дейци от балканските славянски страни. С Одеса е бил свързан животът на много видни деятели на българската култура — Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Кара-велов и др. В Ришельовския лицей, който през 1865 г. е преобра зуван в университет, са учили Найден Геров, Иван Богоров, До бри Чинтулов, както и бащата на Христо Ботев — Ботьо Петков. В Новорусийския университет получава юридичско образование видният български писател Алеко Константинов
Спецификата на Одеския регион способства за развитието на особен интерес у одеските учени към българистиката. Те имат значителен принос за решаването на много въпроси, свързани с историята, възникването и развитието на славянската писменост, с българската диалектология и с историята на България.
Особено място в това отношение заема Одеският универси тет, чието основаване (13 май 1865 г.) отчасти е свързано и с желанието на руското правителство да привлече балканските сла вяни, и в частност — българите. Неизвестен българин пише тогава в писмо до редактора на вестник „Ден": „Весть, дошедшая недав но и до нас, южных славян, живущих на Балканском полуострове и в придунайских княжествах, есть одна из самых радостных вестей. Это открытие Новороссийского университета в Одессе. Весть эта вызывает богатые мысли как у старого, так и у молодого поколения, что от этого университета можно заимствовать все, что нужно для образования и развития нашей страны".
Първият декан на Историко-филологическия факултет е вид ният езиковед, един от основоположниците на славянската фило логическа наука в Русия, Виктор Иванович Григорович, който отлично владее български и го преподава на своите студенти. При това той често кани на своите лекции обикновени българи, живеещи в Одеса, и в своите разсъждения се допитва и до тяхното мнение. В. И. Григорович открива за света знаменитото Мариин-ско глаголическо евангелие от XI в., което е издадено след него вата смърт от Ватрослав Ягич. Книгата на В. И. Григорович „Очерк путешествия по Европейской Турции" изиграва в послед ствие огромна роля в историята на Българското възраждане. В Одеса В. И. Григорович прекарва послените 11 години от живота си. Той се отнася винаги топло и загрижено с емигрантите от България. През 1869 г. посещава редица български села с цел да постави там основите на училищното дело. В. И. Григорович по дарява на Новорусийския университет 650 книги от своята биб лиотека и 60 ръкописа, сред които много средновековни българ ски паметници от X-XV в., в това число Охридското глаголическо евангелие и Хилендарските листове — ръкописи, които влизат в старославянския канон.
Огромни заслуги за изучаването на българския език има и още един представител на Новорусийския университет, първият завеждащ на Катедрата по руски език — академик Пьотр Спири-донович Билярски. На историята на българския език е посветен един от неговите основни трудове „Судьба церковнославянского языка. Историко-филологические исследования".
В областта на българистиката работят и такива представи тели на Одеския университет като А. А. Кочубински и В. И. Шерцел, които посвещават своите трудове на славистиката и етно графията на българите. През 1872 г. в Одеса професор по сравни телно славянско езикознание става Ватрослав Ягич, които описва така стремежите на своите научни дирения: „охватить все славян ство, культурные и языковые явления всех славянских народов". Той пише и за български надписи от X в., и за старобългарските преводи на византийски произведения. На него принадлежи капи талният труд „К истории возникновения старославянского язы ка", два тома от „Энциклопедия славянской филологии", образ цови издания на Мариинското и Зографското евангелия, както и на много други паметници на славянската писменост.
Сред другите представители на университета, крито са се занимавали с българистика в дореволюционния перод, следва да се посочи професор М. Г. Попруженко, който е и възпитаник на Новорусийския университет. Една от неговите монографии — „Синодик царя Борила", представлява фундаментално изслед ване на този древен славянски паметник.
В този смисъл, още в дореволюционния период Новорусий-ският университет има всичките необходими условия за обуче нието на своите славяноведи, в това число и на българистите. Сред последните трябва да бъдат посочени Пьотр Осипович Потапов, изучил и описал много старобългарски паметници, и Пьотр Афанасиевич Бузук, завършил Одеския университет и за почнал тук своята научна дейност.
Важно място в областта на българистиката принадлежи на проф. Самуил Борисович Бернщейн, който отделя огромно вни мание на изучаването на българските говори в Украйна. Под не гово ръководство в последно време бе съставен „Атлас болгар ских говоров в СССР", имащ огромно значение за развитието на българската диалектология.
Изключителната архаичност на говорите на българските пре селници е била известна и на изследователите от миналото, преди всичко на Н. С. Державин, оставил рядко по своята пълнота и точност описание на народната култура на българите в Таврическата, Херсонската и Бесарабската губернии.
В „Атласа" на С. Б. Бернщейн са представени говорите на 64 български села, издадени са 109 карти: 45 фонетични, 5 акценто-логични, 22 морфологически, 22 лексически и една обща, показваща диалектната принадлежност на отделните говори. Огромен фактологичен материал съдържа също поредицата „Статей и материалов по болгарской диалектологии", издавана в Москва през 1952-1965 г.
С българска проблематика през 70-те и 80-те години се за нимават редица литературоведи от Одеския университет. Проф. И. М, Дуз изучава славянските теми в творчеството на украинския поет М. Рилски. Доц. А. Е. Данилко се занимава със спецификата на превода на украински поети на български. Доцентът на Кате драта по чуждестранна литература Б. А. Шайкевич изследва проб лемите на развитието на българската литература и изобрази телно изкуство. Той разработва и чете във Филологическия фа култет цикъл лекции по българска литература. Въпроси на езико вите контакти и взаимодействия на славянските езици се разра ботват в трудовете на проф. А. С. Смолски, проф. Ю. А. Карпенко, доц. Л. Ф. Баранник, В. П. Дроздовски и др.
За своя принос в развитието на културните връзки между Украйна и България редица филолози от Одеския университет (И. М. Дуз, А. К. Смолская, Б. А. Шайкевич) са наградени с бъл гарски ордени и медали.
Започналият в края на 80-те години процес на коренна транс формация на обществения живот засяга цялото полиетнйческо население на Украйна, в*това число и на българското. Пробле мите на възраждането й съхранението на самобитността на бъл гарската диаспора нееднократно са били предмет на изследване и обсъждане на научно-практически конференции в Одеса, Харков, Киев, Измаил, Кишинев. През 1990 г. в Одеския университет е проведена конференция, посветена на В. И. Григорович, през 1993 г. — „Відродження мов і культур західних та південних слов’ян в Україні", през 1998 г. — „Україна і Болгарія: вехи історичної дружби". Защитени са и кандидатски дисертации по българистика (В. А. Колесник, Ю. В. Мелник, С. Д. Топалова).
Важна крачка за развитието на българистиката и за възвръ щане позицията на славянската филология в Одеския универси тет става създаването на българско отделение на Филологическия факултет през 1995 г. За неговото основаване способства етническото възраждане на малките народи, което започва през 90-те години, нарастването на националното самосъзнание, изу чаването на български език в училищата в Одеска област и, като пряко следствие от последния процес — нарасналата потребност от специалисти по български език.
От 1995 г. е възродена и още една важна традиция на Одеския университет — провеждането на международна кирило-мето-диевска конференция. Докладите на участниците в конференция та са представени в изданието „Слов’янський збірник". Досега са издадени вече седем тома под редакцията на проф. А. С Смолска.
Активизира се и работата по изследване на говорите на бъл гарската диаспора в Украйна. Първият опит за българско-руски-украински речник се появява през 1991 г. (В. А. Колесник „Гово рите по-болгарски правильно"). Речникът е издаден с учебни цели и фокусира вниманието само върху най-типичните грешки в речта на българската диаспора. В речника са използвани материали от седем български села в Одеска област. Оттогава картотеката на диалектния речник на българските говори значително се уве личава. Разширява се и кръгът проблеми за изследване, което води до идеята за създаване на „Этнолингвистический словарь говоров болгарской диаспоры на Украине". През 1998 г. излиза първият том на нова серия с изследвания по диалектология — „Българските говори в Украйна". Той е посветен на описанието на говора на с. Кирнички (Фантина-Дзинилор), Измаилски район, Одеска облает (автори 3. Барболова, В. Колесник). Вторият том от серията е посветен на описанието на говора на село Червеноармейско (Кубей) — родния говор на известния езиковед, родом от Кубей, акад. А. Теодоров-Балан (автор — 3. Барболова). Готов за издание е и третият том, посветен на говора на с. Евгеновка (Арса), Турински район, Одеска облает (автор — В. Колесник). В следващите томове на серията ще бъдат представени говорите на селата Калчево (С. Топалова), Заря (С. Георгиева), Ореховка (О. Пейчева), Терновка (3. Барболова) и др. Планира се резулта тите от сериите синхронни описания на диалекти да бъдат интерпретирани лингво-географски в „Этнолингвистический атлас болгарской диаспоры на Украине". Концепцията на атласа е об съждана на Международната конференция, посветена на 120-годишнината от освобождението на България от османско иго (Одеса, 29-31 октомври 1998 г.) и е публикувана в сборника „Ук раїна і Болгарія: віхи історичної дружби". В атласа ще бъдат пред ставени резултатите от продължителните етноезикови взаимо действия и интерференции в зоната на българските поселения. Концепцията се опира на общославянската задача за цялостна реконструкция на древната българска и на балканските култури с отчитане и определяне на всичките им форми и разновидности.
Валентина Колесник
Д.ф.н., професор в ОНУ «И.И. Мечников»
В-к «Украйна: Българско обозрение»
|
