ЛЕВСКИ Е В НАШИТЕ СЪРЦА
На мястото, където протече дискусията, бе установена изложба със снимки, книги и други материали за българския герой на свободата и за най-великия българин. Беседата започна с кратката биографична справка за Васил Левски, като всеки в залата я допълваше и изказваше своето отношение към многостранната личност на Левски. Снежана Великова изнесе интересен и достоен доклад за Левски, показан през призмата на литературните и кинопроизведенията на български и чуждестранни автори за съдбата и дейността на Апостола на Свободата. Димитър Терзи със съжаление отбеляза, че засега няма никакви материали, доказващи присъствието на Левски в Одеса и областа. Но той е обикалял в съседната Молдова, значи евентуално е минавал и през Украйна. Мария Мъжликова назова няколко от версиите за залавянето на Левски, боравейки с исторически факти, тъй като и до днес няма официална и еднозначна гледна точка затова. Иван Стоянов говори за връзката между Левки и съвременното поколение, който призова да не идеализираме сляпо личността на големия българин, а да се учим и вдъхновяваме от неговата воля, ум, патриотизъм и справедливост и най-вече да се гордеем, че сме потомци на Левски. Алина Фурман, студентка в 4 курс на Българското отделение в ОНУ И.И. «Мечников», украинка по националност прочете откъс от «Епопея на забравените» на Иван Вазов, а колежката й Аня Вичева прочете стихотворението «Обесването на Васил Левски» на Христо Ботев. Левски загива — възкръсва България. Той е жертва, но той е началото на нов живот, на светлата вечност на отечеството му, което той толкова силно обичаше и лелееше. И макар че Левски не винаги е еднозначен, той сменя няколко имена, няколко лица и няколко дейности, той е неудържим, неукротим и понякога нереален. Той е необикновен в своята обикновеност и е многопланов в своята единна твърда позиция. Той може да бъде обичан, иконозиран или напротив, критикуван. Обаче това, което не може да бъде оспорено от никакви сили, е неговата сила на волята и безкрайната обич към своя народ, към своята земя, към свободата на своята родина. Това, което всеки от нас трябва да се научи да прави и да последва Левски в нов съвременен аспект. Сега е наш ред, да пазим и съвършенстваме нашето Отечество.
|
|
|
|||
|
|
""
