ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ПРОЦЕС НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА
Формирането и развитието на процесите на българското възражданев Украйна, а следователно и дейността на Асоциацията на българите в Украйна става в унисон със строителството на нова независима Украйна. Представителите на всички националности получиха правото на законодателно ниво да запазват етническата си принадлежност, образователните и исторически ценности на своя народ. Културно-просветните интереси на българската общност в Украйна от 1993 г. изразява Асоциацията на българите в Украйна, която се утвърди в Украйна и България като монолитна и легитимна българска общоукраинска културно-просветна организация. През своя 15-годишен период Асоциацията извършва целенасочена дейност по консолидиране на българската диаспора, възраждане и развитие на родния език, приобщаване на младото поколение към културните и исторически ценности на българския народ, продължаване на традициите и обичаите на предците. Асоциацията играе важна роля в изграждането на етнонационалната политика в държавата, съхраняването на междунационално съгласие и просперитета на поликултурна Украйна. Свидетелство за това е членуването на Асоциацията и вземане на активно участие в работата на Съвета по въпросите на етнонационалната политика при Президента на Украйна, на Съвета на общоукраинските етнонационални организации при Държавния комитет по въпросите за работа с националностите и религията, на Съвета на етнонационалните областни обединения при Управлението за работа с националностите и религията на Одеската облгосадминистрация, както и в АР Крим и Запорожка област. Дейността на Асоциацията на българите в Украйна в отстояването и реализирането на културно-образователните права на българите в Украйна в периода от ноември 2004 до май 2009 година бележи нов етап във възрожденския процес на нашата българска неправителствена организация. Това е период на съзидание и обединяване на българската диаспора в Украйна. Първо, осъществява се активната дейност по запазване и развитие на образованието и културата на българската диаспора. Второ, масово се разширява структурната мрежа на Асоциацията на българите в Украйна - създаване на български културно-просветни дружества в селата и градовете, компактно населени с българско население. През ноември 2004 г. с решение на отчетно-изборната конференция Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна е реорганизирана в Асоциация на българите в Украйна. На Конференцията е взето решение за членство в Асоциацията както на юридически (дружества и организации), така и на физически (индивидуално членство) лица. Това дава възможност в дейността на организацията да бъдат привличани голям брой българи. Демократични промени претърпяват и принципите на ръководство на организацията. Сега в състава на постоянно действащото ръководство влизат 15 членове на Изпълнителния комитет. В съответствие с мащабността на задачите Асоциацията усъвършенства организационните си основи и регламента на своята работа. Въведена е практика за регуларно провеждане на заседания на Съвета на Асоциацията, в който са представени всички дружества и организации. За разглеждане се поставят актуални въпроси, изискващи широко обсъждане. Продължава практиката на изнесени заседания в регионите на Украйна. Такива са проведени в Запорожка и Полтавска области, в Крим, Киев, Болград и т.н. Такава форма на работа позволява по-дълбоко да се проучат проблемите на диаспората, живееща в даден регион, да се привлекат към участие представители на централните и местни органи на властта, местните СМИ, и най-главното – способства за приемането на по-дълбоки решения. На даден етап в състава на Асоциацията влизат повече от 100 български дружества и организации от всички области на Украйна: Одеска, Николаевска, Запорожка, Кировоградска, Полтавска, Ровненска, Тернополска, Харковска, Киевска, Виницка, Волинска, Днепропетровска, Донецка, Житомирска, Закарпатска, Иванофранковска, Луганска, Лвовска, Сумска, Хмелницка, Черкаска, Черниговска, Черновецка и АР Крим. Най-многобройни и активни са Одеското областно българско дружество, Запорожкото областно българско дружество, Кировоградското и Кримското републиканско културно-просветно дружество «Паисий Хилендарски». Разшири се мрежата на български първични организации в местата с компактно българско население в Бесарабия. Такива са създадени в българските села на Болградски, Измаилски, Тарутински, Саратски, Арцизки Ивановски и Коминтерновски райони на Одеска област. Открити са центрове за българска култура и български клубове в Одеса, Болград, Киев, Белгородднестровск, Симферопол, Измаил, Арциз, Рени, Иличьовск, Бердянск и другаде. В рамките на законодателното поле на Украйна нашата българска диаспора излезе да отстоява културните си права – запазването на Всеукраинския център за българска култура, което изигра важна роля в обединяващия фактор на българите в Украйна. Асоциацията и цялата диаспора получи голяма подкрепа от държавните власти на Украйна и България, неправителствения сектор на нашите две държави. Не можем да не отбележим факта за голямото противостояние относно ВЦБК. По постановления на Кабмина на Украйна за измененията на методиката за изплащане и реда за използване на арендуването на държавното имущество от 29.10.2005 г. № 1033 и от 27.12.2006 г. № 1846. на Асоциацията беше предложено да се променят условията на договорните отношения с увеличаване на наема на арендата. Безусловно след многократни преговори бяха внесении изменения, но тези варианти за нас не бяха приемливи (има се предвид високата арендна ставка) и трябваше да се откажем от Българския център в Одеса. При среща с ръководството на Одеския областен съвет и Одеската областна държавна администрация по тези наболели въпроси за съжаление беше констатирано, че ако не можете вие да изплащате тази сума на арендата, има други. След продължителни противостояния беше намерен диалог по въпроса за ВЦБК. Още веднъж поднасяме благодарност за позицията по защита на Българския център в Одеса както на всички членове на Асоциацията, на българската диаспора, на държавните структури на Украйна, на неправителствения сектор, на правителството на България и лично на министър-председателя Сергей Станишев. От позицията на днешния ден може да се констатира факта, че този въпрос се разрешава. При активното участие на Посолството на България в Украйна, Генералното консулство на България в Одеса, Одеския областен съвет и Одеската областна държавна администрация имаме съгласието за изкупуването на тази сграда с финансова подкрепа на държавата България. Беше създадена работна група с цел изработване на варианти за реализиране на изкупуването на сградата на ВЦБК, имайки предвид че това е сложен и юридически казусен процес с незавършени съдебни дела. Днешната позиция на регионалните власти, дипломатическото представителство на България в Украйна и Асоциацията е еднозначна в това, че завършваща фаза на уреждането на този въпрос е изкупуването на сградата и преминаването й в собственост на България, а в последствие предаване за ползване за културно-просветната дейност на българската диаспора в Украйна. Както при отстояването на центъра, така и за реализирането на поставените задачи е необходима активна позиция и покрепа от всички членове на Асоциацията.
ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ През петгодишния период от дейността на Асоциацията са проведени 2 отчетни конференции, 16 заседания на Изпълнителния комитет и 2 заседания на Съвета на Асоциацията. За първи път в историята на съвременното развитие на националното ни движение бе проведено разширено заседание на Изпълкома на Асоциацията в Република България през 2005 г., в което взеха участие 120 представители на нашата организация. В рамките на заседанието бяха организирани срещи с председателя на Народното събрание на България, народни представители, вицепрезидента на България. В дневния ред на заседанията на Изпълкома и на Съвета на Асоциацията се обсъждаха доста важни въпроси за бъдещето развитие на диаспората, а именно: - привличане на младото поколение към активна дейност във възрожденския процес на Асоциацията и изграждане у тях българско самосъзнание; - обсъждане на изборите във Върховната Рада на Украйна и в съветите на АРКрим, областните, районните, градските, селищните и селските съвети (2006 г.); - участието на Асоциацията в обсъждането на административно-териториалната реформа в Украйна; - създаване на български и междунационални културни центрове в градове и села на Украйна и участието на Асоциацията в тази дейност; - отстояване пред държавните органи на Украйна на въпросите за изучаването на български език и литература в детските градини и училища в селата и градовете с компактно българско население; - участие в междуправителствени преговори за съвместно сътрудничество между Украйна и България в сферата на образованието, вчастност участие в разработването на проекта на Протокола за сътрудничество и обмяна между МОН на Украйна и МОН на България; - обсъждане на въпроса за строителство на Български културен център в гр. Болград, за целта при най-активно участие на Асоциацията Болградският градски съвет отдели място за строителството на такъв в центъра на града; - провеждане на конкурса «Човек на годината», учреден от Асоциацията; - създаване на първични български организации въз основа на индивидуално членство в Асоциацията; - подобряване дейността на Асоциацията на българите в Украйна сред българските дружества и организации и разширяване на Асоциацията в районите с компактно българско население на Одеска област (Болград, Измаил, Тарутино, Сарата, Арциз, Килия, Рени) и Запорожка област (Приморск, Бердянск, Приазовск, Мелитопол); - провеждане на Пети юбилеен общоукраински български събор в град Одеса и на Десетата международна научна конференция «Българите в Северното Причерноморие»; - провеждане на общоукраински изложби на художници-българи от Украйна; - участие в подготовката на откриването на музей «Христо Ботев» в село Задунаевка; - отстояване на Всеукраинския център за българска култура в град Одеса и организиране на масови акции за негова защита, изработване на обръщения до държавните органи на Украйна и България в защита на ВЦБК; - установяване на паметен знак на българските опълченци по случай 130-годишнината от Освобождаването на България от турско робство в гр. Болград и събиране на средства за монтиране на паметник на загиналите за българската свобода; - участие в организирането и провеждането на юбилейните дати: 130 години от Освобождението на България от турско иго, 160 години от рождението на Христо Ботев, 100 години от обявяване Независимостта на България, 170 години от освещаването на катедралата «Свето Преображение Господне» в Болград, 150 години от основаването на Болградската гимназия; - честване на 15-годишната дейност на Асоциацията на българите в Украйна в гр. Измаил и провеждане на XI международна научна конференция «Българите в Северното Причерноморие». По време на парламентарните и местни избори през 2006 г. българската общност остана неравнодушна към несправедливото отношение към волеизявлението на избирателите от Арцизки, Болградски, Тарутински, Измаилски и други райони, компактно заселени с българи. Техните гласове за изборите в Одеския областен съвет бяха грубо потъпкани и непризнати от областния теризбирком. Демонстрациите потвърдиха единството на българите в борбата за отстояването на гражданската си позиция. Благодарение на това, по съдебен ред успяхме да защитим правото на нашите избиратели в Бесарабия. Тук трябва да се акцентира, че Асоциацията е неправителствена организация и никога не може да бъде политическа орагнизация или под крилото на определена политическа партия. Потвърждение на това е представителстото на членове на нашата организация като депути на различни нива и от различни политически партии. През последното десетилетие по време на честите избори на различни нива постоянно се появяват нови организации с цел създаване на структури, подконтролни на определени политически партии. Няма разлика дали това е «Събор», «Наша Бесарабия», «Конгрес» или друга организация. Важно е едно - да бъдем максимално предании и отговорни пред своите съратници, с които заедно работим на възрожденската нива. Трябва да разбираме и това, че тези процеси според украинското законодателство имат право на съществуване, а регистрирането на обществена организация не представлява големи трудности. Най-главното е каква е нашата дейност и какво правим за дългосрочното развитие и благо на българската диаспора вУкрайна.
ПРОСВЕТНА ДЕЙНОСТ Една от най-важните задачи на Асоциацията е неговото запазване, развитие и функциониране в местата с компактно българско население. Изпълнявайки ратифицираната от Украйна Европейска харта на регионалните езици и езиците на националните малцинства, Асоциацията на българите в Украйна инициира съвместно с Областното управление на образованието при Одеската областна държавна администрация и Института за усъвършенстване на учителите провеждането на областни семинари по български език: - на базата на Городненското СОУ, Болградски район (където в началното звено на образователната система обучението се извършва на български език с постепенен преход на държавен език) премина семинар за директорите на училищата с цел във всички училища с български състав ученици да се откриват български паралелки; - на базата на училищата и детските градини в селата Кулевча и Заря, Саратски район премина семинар с участието на завеждащи на детски градини и преподаватели по български език с цел въвеждане на български език в предучилищните учебни заведения и адаптацията на децата в училищата чрез майчиния език; - на базата на Новоивановското СОУ, Арцизки район премина семинар за учителите по български език, където бяха обсъдени перспективите на изучаването на майчиния език; - на базата на училището и детската градина в село Нови Троян, Болградски район премина семинар с участието на завеждащи на детски градини и преподаватели по български език с цел въвеждане на български език в предучилищните учебни заведения и адаптацията на децата в училищата чрез майчиния език. През ноември 2006 г. Приморският регионален многопрофилен украинско-български лицей отбеляза 10-годишен юбилей. В рамките на тържествата Приморското районно българско дружество организира кръгла маса с участие на ръководството на лицея, Асоциацията, района и града, представители на български организации в Запорожка област. Бяха разгледани въпросите за постигнатите успехи на лицея, а също и многобройните проблеми, свързани с недостатъчното количество часове по български език и литература, липсата на интернат, слабата материално-техническа база. Посочените проблеми не способстват лицеят да изпълнява функцията си на регионален. Бяха взети решения наболелите въпроси да се поставят за разрешаване пред ръководството на Запорожка област, където официално компактно живеят 27,7 хиляди българи. Асоциацията се обърна до ръководството на Запорожката областна държавна администрация и Запорожкия областен съвет с молба Приморският украинско-български лицей да се финансира от областния бюджет, което значително ще подобри неговата материална-техническа база. Тази крачка ще способства за учредяване на нов статут, което ще позволи да се разшири количеството часове по български език и литература, да се въведат интегрирани курсове по родна история и култура. Ръководството на Запорожка област има готовност да разгледа исканията на таврийските българи относно лицея при наличието, че Приморският районен съвет ще вземе решение да го предаде на баланса на областта. За да бъдат постигнати успехи в решаването на този въпрос, необходимо е българските културно-просветни дружества в Запорожка област да активизират своята дейност и по-ефективно да работят с местните депутати българи. За съжаление представителите на властите в региона не съдействат да бъдат докрай изпълнени поставените задачи. Регионален семинар по български език бе проведен и гр. Бердянск, Запорожка област (2007 г.), организиран от Асоциацията съвместно с Държавния комитет за работа с националностите и религиите, Запорожкия областен институт за усъвършенстване на учителите, Бердянския държавен педагогически университет и Бердянското българско дружество. Бяха поставени проблемите относно съкращаването на часовете по български език в Таврия. Асоциацията от името на участниците в семинара се обърна към ръководството на Запорожка област с молба да бъде разгледан този важен въпрос и разработена регионална програма, включваща изучаването на български език и литератури от 1 до 11 клас по 2 и 3 часа седмично подобно на регионаланата програма на Одеското областно управление на образованието, утвърдена от МОН на Украйна. Всяка година при утвърждаването на учебните планове Асоциацията следи за съхраняването на часовете по българския език в училищата с български състав ученици в Одеска област. За съжаление в селата Кулевча (Саратско) и Суворово (Измаилско) ситуацията не се промени – децата учат родния език факултативно. В даден случай много зависи от активната дейност на българските дружества в тези райони и селища по изграждане на българско самосъзнание у родителите, своевременно отстояване по места за необходимостта в изучаването на български език, литература и история в училищата с български състав ученици, пропагандиране и запазване на българските езикови и културни традиции. В резултат на големите усилия на Асоциацията през учебната 2008/2009 година бяха запазени часовете по български език в регионалния план на Одеското областно управление на образованието. На 25 май т.г. министърът на образованието и науката на Украйна издаде заповед "За утвърждаване на отраслова Програма за подобряване изучаването на украинския език в общообразователните училища с обучение на езиците на националните малцинства в периода от 2008-2011 г.". Във връзка с това като депутат в Одеския областен съвет и ръководител на депутатската група "Регионална инициатива" изнесох този въпрос на сесия на Одеския областен съвет и бях поддържан от депутатския корпус, като подготвих и депутатско запитване до министъра на образованието и науката на Украйна г-н Иван Вакарчук. От името на Асоциацията на българите в Украйна бе подготвено съответно писмо- ходатайство по запазване на часовете по български език в училищата с български състав ученици (в държавния компонент по 1 час и в училищния компонент по 2 часа) до Одеското областно управление на образованието. В резултат на нашите целенасочени усилия часовете по български език са запазени в Регионалната програма през учебната 2008/2009 г. Разбира се по този въпрос още трябва да се работи. И за неговото положително решаване много зависи и от твърдата позиция на ръководствата на учебните заведения по места, както и на обществените регионални обединения. Изграждането на българска интелигенция сред граждани на Украйна от български произход във всички висши учебни заведения на България е голямата инвестиция на прародината. Наред с това от името на Асоциацията бе изразено безпокойство относно неизпълняването и промените на някои точки в Постановление № 103 на МС на РБългария от 1993 г. През 2007 г. Асоциацията официално се обърна до правителството на България да бъдат включени важни допълнения към няколко члена в новия проект на Протокола за сътрудничество и обмяна между министерството на образованието на Украйна и Министерството на образованието на България, а именно: - приемане на етнически българи от Украйна за обучение във висшите училища на България и премахването на държавни такси за обучение; - създаване на съвместни украинско-български авторски групи с държавно финансиране, които да участват в разработването и издаването на учебници от 1 до 11 клас по български език, литература, история, адаптирани към украинската система на образованието; - развитието и усъвършенстването на условията и материално-техническата база на Болградската гимназия «Г.С.Раковски» (по случай 150-годишнината й), а именно разработване на програма за финансиране от Украйна и от България. - организиране на квалификационни курсове в България за учителите по български език и литература от Украйна; - включване на нов член, касаещ Приморския регионален украинско-български лицей (подобно на чл. 11от Протокола за Болградската гимназия). През 2008 г. Асоциацията официално се обърна до министър-председателя на Р България Сергей Станишев с молба да бъдат осигурени учебници по български език и литература в училищата с български състав ученици от Одеска област. В резултат на успешните преговори МОН на България предаде дарение на Асоциацията - 17540 учебници по български език и литература и учебни тетрадки от 1 до 11 клас. С тази просветна акция, която се осъществява за първи път в такъв голям мащаб, ние успяхме да осигурим с учебници всички ученици от 41 училища на Болградски, Измаилски, Арцизки, Татарбунарски, Тарутински, Саратски, Килийски и Ренийски райони. В момента се активизира работата по осигуряване с учебници по български език и на децата българчета от Запорожка, Николаевска и Кировоградска области и АР Крим. За развитието на образователния процес на българската диаспора в Украйна голямо значение има работата на делегираните преподаватели по български език и история, хореографи и музиканти от МОН на България, които на професионално ниво обучават ученици и студенти българи. На даден етап преподаватели и научни сътрудници работят в Киев, Одеса, Запорожие, Бердянск, Мелитопол, Приморск, Болград и Тарутински район. Наред с позитивната работа в тази насока трябва да се констатира, че това не е достатъчно и ние поставяме въпроса за увеличаване бройката на специалисти от България за работа в компактно заселените с българи райони в Одеска, Кировоградска, Запорожка и Николаевска област, АР Крим. През 2008 г. във ВЦБК в Одеса бе проведена научно-практическа конференция «Междукултурно образование. Българският език в полилингвална среда», организирана от Областното управление на образованието при Одеската областна държавна администрация, Одеският институт за усъвършенстване на учителите и Асоциацията на българите в Украйна, в която взе участие близо 40 завеждащи районни методкабинети, директори на училища и учители по български език от 6 района на Одеска област с компактно българско население – Болградски, Измаилски, Арцизки, Тарутински, Саратски и Татарбунарски. Всяка година Асоциацията взема активно участие в провеждането на откритата областна ученическа олимпиада по български език, в която се надпреварват най-добрите ученици-българчета от Одеска и Запорожка област, АР Крим. Асоциацията ежегодно поднася паметни призове на победителите и участниците в олимпиадата. С цел да подкрепи дейността на преподаватели по български език в училищата от Одеска област Асоциацията организира и осъществи едноседмично посещение на 50 учители-българисти в България, където им бяха организирани екскурзии по исторически места, срещи с представители на български държавни институции. По линия на МОН на България Асоциацията успя да организира и изпрати 150 най-добри ученици по български език и литература на лятна почивка в детски лагери в България. В рамките на договора за сътрудничество между Фондация «Българска памет» и Асоциацията бяха извършени няколко съвместни културно-просветни акции. Фондацията предаде дарение за училищата и детските градини в българските села от Одеска област (сателитни чинии, телевизори, домашен кинотеатър, учебници по български език, учебни тетрадки, енциклопедии, детски книги и списания, аудио и видеоматериали, спортен инвентар). Друга важна възпитателно-патриотическа акция за младото поколение на съвместната инициатива на Асоциацията и Фондацията е едноседмичната езикова практика във Варна. За последните две години 310 най-добри ученици от училищата с български състав ученици от Одеска област посетиха България по тази программа, по време на която на нашите деца бяха изнесени лекции по история и култура на българския народ, организирани екскурзии по историческите места на България – Велико Търново, Преслав, Плиска. Гореизложените въпроси, засягащи образователната сфера на българската диаспора, са сериозни и с дългосрочен период на изпълняване. Това обаче не спира Асоциацията да ги поставя и отстоява пред държавните институции на Украйна и България.
КУЛТУРНО-МАСОВА ДЕЙНОСТ Втората главна насока в работата на Асоциацията и нейните членове е културно-масовата дейност, която допринася за изграждането на българско самосъзние и запазването на българската ни идентичност. С усилията на Всеукраинския център за българска култура, както и на регионалните български центрове и дружества в Болград, Измаил, Рени, Бердянск, в училища и обществени организации, явяващи се членове на Асоциацията, всяка година се отбелязват дати от историческия и традиционен български календар: 3 март – Деня на Освобождението на България от османско иго, празниците Трифон Зарезан и Баба Марта, 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянска писменост; 2 юни – Деня на паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България, Деня на народните будители, Българска баница, коледно-новогодишните празници и мн. др. По случай 24 май по покана на Асоциацията през 2005 г. в Одеса пристигнаха известни естрадни и фолклорни певци от България - Бисер Киров, Маргарита Хранова, Кристина и Михаил Белчеви, Володя Стоянов – които изнесоха грандиозен концерт в Руския драмтеатър и във Всеукраинския център за българска култура. През лятото и есента на 2006 г. ръководството на Асоциацията взе най-активно участие в празнуването на юбилейните дати от основаването на гр. Арциз (190 години) и гр. Болград (185 години), а също така в българските селски събори (Кубей, Исерлия, Гюлмен, Чумлекьой, Кирнички, Ташбунар, Суворово, Нови Троян и др.). На 23 септември бе отбелязана 200-годишнината от основаването на българското село Катаржино, Ивановско. В чест на тази дата в селото бе открит паметник, финансиран от Асоциацията. Краят на месец август 2006 г. бе ознаменуван с голяма изява, организирана от Фондация «И. Н. Инзов» – кръстен ход, посветен на 160-годишнината от смъртта на генерал Инзов – Попечителя на бесарабските българи. Отдавайки почит пред неговата памет Асоциация подкрепи идеята на Фондация «И. Н. Инзов» и най-активно се включи в тържествата. Международният български събор «Български срещи в Крим», организиран по инициатива на Кримското българско републиканско дружество «Паисий Хилендарски», стана традиционен. «Български срещи в Крим» са организирани през 2005 г. в Керч, през 2006 г. в Севастопол, през 2007 г. в Ялта. На тези срещи се събират стотици български самодейци и артисти от Кримския полуостров, от Измаилски и Болградски райони на Одеска област и гр. Одеса, от Бердянски район Запорожка област и гр. Запорожие, Русия и стотици гости от различни краища на страната. Почетен гост и патрон на фестивала в Ялта през 2007 г. бе вицепрезидентът на Р България Ангел Марин. В Деня на бесарабските българи, който се отбелязва на 29 октомври, през 2006 г. за първи път в Болград се събраха много българи от цяла Одеска област. Българите честваха 168-та годишнина от освещаването на Спасо-Преображенския събор в гр. Болград (построен със средства на нашите прадеди). По случай юбилея на Болград и годишнината от освещаването на Спасо-Преображенския събор Асоциацията направи лично дарение на Храма – позлатена икона на Почаевската Божия Майка. Регионалният празникът се проведе по инициатива и с финансиране на Асоциацията с участие на гагаузкото и албанско дружества. Същия ден премина и конференция «Отвъддунавските преселници два века по-късно: съвременност и перспективи». Съгласно решението на Конференцията на Асоциацията на българите в Украйна от 24 май 2006 г. на 18 ноември същата година под егидата на Асоциацията и със съдействие на Одеското областно управление на образованието във Всеукраинския център за българската култура в гр. Одеса премина Първия всеукраински форум на българската младеж. Във форума взеха участие студенти от български произход, учещи във вузовете на Одеса и Запорожие, ученици от горните класове на средните общообразователни училища от българските села в Болградски, Арцизки, Тарутински, Татарбунарски, Ренийски, Саратски и Килийски райони на Одеска област, от Приморски, Бердянски, Мелитополски и Приазовски райони на Запорожка област, от сгт Олшанка Кировоградска област, от гр. Севастопол, АРКрим, от гр. Тернопол, от гр. Николаев и др. Форумът целеше активизиране дейността на ученическата и студентската българска младеж в Украйна, създаване на български дружества при училищата и вузовете, обединяване на българската младеж около идеята за възраждането на родната култура, език, литература, изкуство и т.н. През последните години българската младеж става все по-активна и проявява повече интерес към общите цели и задачи на Асоциацията. Една от дългосрочните задачи на нашата организация е изработване на нови форми за развитието на младежкото движение, отчитайки ситуацията с миграцията на младите хора от селата в градовете. Това е приоритетен въпрос за нас, който трябва да се решава съвместно с младите хора по пътя на диалог. Те са нашето бъдеще и е необходимо да работим за тяхното културно-просветно развитие и изграждането им като българи. За съжаление работата с младежта в регионите е на ниско ниво и по този въпрос е нужно да се усили дейността. Едно от ярките събития през юни 2005 г. бе откриването на Шеста всеукраинска изложба на художници-българи в Киево-Печерската лавра. Специално за изложбата бе издаден каталог. Всяка година Асоциацията изразява почит пред паметта на великия Кубрат – владетеля на Стара България. В поклонението вземат участие представители от Посолството на Р България в Украйна, представители на различни български дружества в Украйна от Полтавска, Кировоградска, Запорожка, Одеска области, гр. Киев и др. При Посолството на Р България в Украйна е създаден международен фонд «Хан Кубрат», в който влизат и представители на Асоциацията. 2007 година бе наситена с много юбилейни дати от историята на българите в Украйна от общоукраинско и регионално значение. През юни отбелязохме 145 години от преселването на българите от Бесарабия в Таврия. В рамките на тържествата, подготвени с усилията на Запорожкото областно, Запорожките градски, Бердянското, Примоското и Мелитополското български дружества, премина регионален фолклорен фестивал. Началото на есента започна с провеждането Петия юбилеен събор на българите в Украйна и Десета юбилейна научна конференция «Българите в Северното Причерноморие», които преминаха на 15-16 септември в гр. Одеса. Българският събор по стара традиция събра близо 5 хиляди българи от цялата страна. Официален гост на събора бе вицепрезидентът на Р България Ангел Марин. В празничния концерт се надпреварваха български самодейни състави от Бесарабия, гости на програмата бяха българската прима Лили Иванова и народният певец Илия Луков. И се изви най-дългото българско хоро в центъра на Одеса, пряко транслиран по български сателитни канали, което даде възможност на нашите сънародници от България и по света да се радват заедно с нас и да видят, че в Украйна българите достойно съхраняват и предават традициите на предците. По покана и финансиране на Асоциацията и на българи меценати от Таврия българският певец Илия Луков изнесе 10 патриотични концерта в Запорожка и Одеска области, където на най-дългото хоро се хващаха българи от села и градове, докоснали се до извора на богатия български фолклор. Това бе една много важна и масова културна акция. По случай Деня на народните будители през 2007 г. представители на Асоциацията, ансамбли от с. Криничное и с. Нови Троян по покана на кметството на гр. Варна взеха участие в тържествата, където достойно представиха българската диаспора в Украйна. По покана на Съюза на тракийските дружества в България през 2007 г., съгласно двустранния договор с Асоциацията, младежки ученически ансамбли от с. Чийшия, Болградски район и с. Волное, Тарутински район се представиха в международния фестивал «Божура» (Бургаска област, България). През 2008 и 2009 г. Асоциацията делегира 180 младежи, участници във фолклорни танцови и вокални български ансамбли, за участие в международния младежки фестивал «С България в сърцето». От Украйна взеха участие танцовия младежки ансамбъл "Арса" (с. Евгеновка, Тарутински р-н), танцовия народен ансамбъл "Росна китка" (с. Вайсал, Болградски р-н), вокалния народен ансамбъл "Славей" (с. Чийшия, Болградски р-н), танцовия образцов състав "Приморски жар" (гр. Приморск, Запорожка област), вокалния народен ансамбъл "Бановски звънчета" (с. Бановка, Приморски р-н), ансамбъл «Славейче» (с. Ботиево, Приазовски район), вокална группа «Изворче» (гр. Бердянск), ансамбли «Здравец» и «Хоро» на Болградската гимназия «Г.С. Раковски», ансамбъл «Дулакчия» (с. Диветлия, Арцизки район), ансамбъл «Ясна зора» (с. Кирнички, Измаилски район). Асоциацията оказва съдействие на нашите блгарски ансамбли да представят българската култура както на регионално и общоукраинско ниво, така и на международно, вчастност оказахме съдействие на българските ансамбли от Яровое, Волное, Тарутинско, гр. Измаил и мн.др. Богата на юбилейни дати от историческия календар на българския народ бе и 2008 г. Достойно отбелязохме 170 години от освещаването на катедралата „Свето Преображение Господне” в Болград и 150 години от основаването на Болградската гимназия – две духовни светини, построени със средства на българските преселници. В знак на продължаване на меценатските традиции на нашите предци в подкрепа на образованието Асоциацията в лицето на президента поднесе дарение на Болградската гимназия „Г.С. Раковски” – бе реконструирана и обзаведена историческата актова зала на гимназията (на сума близо 400 хиляди гривни). Главните тържества преминаха на 25 октомври с участие на официална делегация от прародината. Във връзка със 160-годишнината от рождението на великия поет и революционер Христо Ботев Асоциацията съвместно с Генералното консулство на България в Одеса на 6 януари организира голям митинг в Одеса пред барелефа на Христо Ботев, установен на фасадата на гимназията където е учил поетът и революционерът. На 25 октомври същата година в с. Задунаевка, Арцизки район бе открит музей „Христо Ботев”, където през 1867 г. Ботев е бил учител в местното училище. По инициатива на вицепрезидента на Асоциацията и председател на Арцизкото районно българско дружество „Христо Ботев” Константин Пеливан, който активно и дългосрочно работи за реализирането на тази идея, и в резултат на дългогодишните усилия на депутата в Одеския областен съвет Георгий Арабаджи, ръководствата на няколко каденции на областния съвет, ръководството на с. Задунаевка, членове и меценати-българи на Асоциацията музеят на Ботев отвори врати. Откриването му стана важно събитие в живота на българската диаспора в региона. Голямо тържество за многонационалния регион в Южна Бесарабия стана честването на 15-годишнината на Асоциацията на 26 октомври в гр. Измаил. Юбилейните мероприятия на Асоциацията в Измаил събраха българи от всички региони на Украйна, представители на дипломатическия корпус на България в Украйна, гости от България, Молдова, Приднестровие, Русия, ръководители на райони, градове и села, ръководители на стопанства, директори на училища и Домове на културата. В празненството взеха участие представители на молдовския, гагаузкия, албанския, украинския, руския, корейския етнос. За ролята на Асоциацията, обединила българите от цялата страна, бе подчертано в многобройните приветствия на държавни и регионални институции на Украйна и България, неправителствени организации. По случай 15-годишния юбилей Асоциацията бе наградена с паметен медал «Иван Вазов» на Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет на Р България. По инициатива на Асоциацията съвместно с БАН на България, Измаилския държавен хуманитарен университет, Одеското научно дружество на българистите на 22-24 октомври се проведе XI международна научна конференция «Българите в Северното Причерноморие», която премина в Измаил и събра близо 50 учени от Украйна, България, Молдова, Русия и Полша. Тук трябва да се отбележи, че по инициатива на Асоциацията IX и X международна научна конференция «Българите в Северното Причерноморие» бе проведена в Одеса през 2005 и 2007 г. В рамките на дните на Славянската писменост тържествено бе проведена Седма общоукраинска изложба на художници-българи от Украйна, която премина във Всеукраинския център за българска култура. Във връзка с това бе представен трети каталог с творбите на нашите майстори.
ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИ С цел запазване на историческата памет Асоциацията води активна дейност и за установяване на паметници, посветени на български исторически личности и дати. На 12 юни 2005 г. в с. Ботиево, Приазовски р-н, Запорожка област тържествено бе установен бюст-паметник на Христо Ботев. В церемонията на откриването взе участие вицепрезидентът на Р България Ангел Марин. На 26 май 2006 г. в гр. Одеса пред Филологическата сграда на Одеския национален университет тържествено бе осветен и открит паметник на Светите братя Кирил и Методий. Това е дарение на българската общност в Украйна от меценатите братя Бобокови, собственици на фирма «Приста-ойл», България. За участие в откриването на паметник от Република България с еднодневна визита пристигна делегация в състав от 100 души начело с вицепремиера и министъра на образованието Даниел Вълчев. През септември 2007 г. в гр. Бердянск по инициатива на Асоциацията и Бердянското българско дружество съвместно с фондация «Васил Левски» (дарител на бюст-паметника) бе установен бюст-паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски по случай 170-годишнината от неговото рождение. По случай 130-та годишнина от Освобождението на България от османско иго на 10 март 2008 г. Асоциацията установи в Болград паметен знак на Българските опълченци, където в знак на преклонение пред подвига и саможертвата на бесарабските български опълченци ще бъде установен голям паметник. Нашето поколение е в голям дълг пред паметта на нашите предци, отдали живота си за свободата на майка-България. Ние взехме решение да увековечим тяхната памет и се надяваме да намерим подкрепа от България и от българите по света. В кря на месец февруари 2009 г. село Круподеринци (Виницка област) стана свидетел на исключителното уважение и преклонение пред паметта на граф Николай Игнатиев – руски дипломат, генерал, изиграл голяма роля за Освобождението на България. Именно тук в родовото имение на граф Николай Игнатиев, където се покои прахът му, бе открита паметна плоча на големия българолюбец Николай Павлович Игнатиев. Инициирано от Федерация за приятелство с народите от Русия и ОНД начело с професор Захарий Захариев, Сдружение «Украйна-България» начело с Красимир Премянов, с подкрепа на Посолството на Русия в Украйна в лицето на Съветника на Посолството на Русия Виктор Богач, Посолството на България в Украйна начело с Посланика Димитър Владимиров и Асоциацията, откриването на паметната плоча на граф Игнатиев премина на високо ниво и събра гости от Украйна, Русия и България.
ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ В своята дейност Асоциацията отделя голямо внимание и на издателската дейност и развитието на българските електронни и печатни СМИ. Голямо постижение на Асоциацията в медийното пространство е учредяването и финансирането на две меди – всеукраинският български вестник «Украйна: българско обозрение» и българското телепредаване «Българите». Вестник «УБО» е единственото най-многотиражно българско издание в Украйна, което отразява социално-икономическия и културно-образователен живот на българската диаспора, както и дейността на Асоциацията и нейните членове по регионите. В Ар Крим се издава в. «Извор» - печатен орган на Кримското републиканско българско дружество, който отразява дейността и живота на българските организации в Крим. От 2008 г. в Одеса започна да се излъчва единственото по рода си в Украйна телепредаване «Българите». Водеща и редактор на телепредаването е безсменната тележурналистка Ганна Пенева. Благодарение на нейните професионални предавания нашите сънародници в Бесарабия се приобщават към ценностите на българската история, култура и традиции, съвременния живот на българската диаспора в Украйна, както и със съвременна България. Нашата организация е една от малкото по света, която има свой вестник, телепредаване и сайт. За съжаление отсъства съвместна работа със СМИ, финансирани от държавния бюджет, и главната причина, според наша гледна точка, е в несъвършенството на укранското законодателно поле. С финансовото участие на Асоциацията през 2006 г. видяха свят изданията: «Одеса в българската история и литература. ХІХ век» и «Съвременна българска поезия от Бесарабия и Таврия» на доц. Елена Налбантова; «Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Том ІХ» – сборник със статии на участниците в Деветата международна научно-практическа конференция с едноименно название, която премина под патронажа на Асоциацията в Одеса през есента 2005 г.; стихосбирката «Роден съм да помня» на бесарабския български поет Михаил Бъчваров-Бондар. Същата година бе отпечатана една интересна и засега единствена по рода си книга «Възраждане на българите в Украйна» (автор Антон Киссе), промоциите на която преминаха в Болград и София (България). През 2007 г. бяха отпечатани изданията: «Кримските българи: език, история, култура» на доц. д-р Марияна Парзулова; «Человек в истории и культуре», посветена на починалия вече проф. Владимир Станко; «Болгары на Запорожской земле: страницы истории и культуры» на Васил Митков; Фотоалбум на с. Катаржино, Ивановски район, автор и съставител Александър Визиров; «Главный попечитель. Страницы истории из жизни и деятельности И.Н.Инзова», съставител Валентина Онопренко, Държавен архив в Одеска област. Същата година са предадени средства за издаване на българския вариант на книга на българската журналистка Калина Канева, посветена на граф Игнатиев. Със съдействието и финансовото участие на Одеското областно Управление за работа с националностите и религиите Асоциацията през 2008 г. видяха свят изданията: «Символ единения народов Бессарабии», историчечки очерк за Спасо-Преображениския събор в гр. Болград, автор Игор Пушков; «Болгары в Северном Причерномоье», анотиран каталог на задунайските колонисти и българи във фондовете на Измаилския архив; «Чуден свят», сборник ученически творби по случай 150-годишния юбилей от основаването на Болградската гимназия; Сборник от текстове за преразказ за 11 клас; Сборник диктовки за 9-11 клас. През 2009 г. в Одеса излезе методическо помагало «Тестове по български език и литература» (автор Валентина Радолова). Трябва да се констатира, че има още много подготвени трудове за историята и културата на българите, за нашия край, които чакат да бъдат издадени. Ние активно работим с авторите на тези трудове, за да може с помощта на държавата и на меценати да бъдат издадени.
ВРЪЗКИ С БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА С особена гордост може да се отбележи, че независимо от смяната на политическите сили в България, политиката към българите в Украйна не променя своя курс. Асоциацията има висок авторитет и дългогодишни връзки с официалните институции на България: Министерския съвет, Президентството, Народното събрание, кметството на София, Държавната агенция за българите в чужбина, Съюза на българските писатели. Много активна е и плодотворна работата с Посолството на България в Украйна и Генералното консулство на България в Одеса. Имаме договори за сътрудничество със Съюза на тракийските дружества в България, Фондация «Славяни» и Федерация за приятелство с народите от Русия и ОНД, активно сътрудничим с Общонародна фондация «Христо Ботйов», Фондация «Васил Левски», Фондация «Мати Болгария» и др. Голямо внимание се отделя от официална България към българите по света. Правителството на България през 2008 г. организира национална кръгла маса «Новата държавна политика към българите по света, с участие на правителството но България, народни представители, неправителствения сектор, където бе отбелязано, че нашата организация е най-мощната и структурирана българска неправителствена организация извън България. На кръглата маса бе подчертано, че политиката към българите в чужбина дълго време не бе във фокуса на вниманието на държавата и е необходима цялостна политика с общ подход, общи цели и координиране между различните институции и представителите на българските общности в чужбина. От 2008 г. Асоциацията членува в Съюза на българите в Европа със седалище Прага, Чехия. В европейската българска организация членуват над 30 български неправителствени сдружения от Чехия, Полша. Унгария, Австрия, Крит, Литва, България, Румъния и Украйна (единствена държава не явяваща се членка на Европа). Мотивацията за покана за членуване на нашата организация от страна на Съюза е следната - българската диаспора в Украйна е най-голямата историческа миграция извън пределите на България и естествено тя трябва да бъде приобщена към Съюза чрез културно-просветната дейност на Асоциацията. На 19 декември 2008 г. в гр. Тираспол, Приднестровската молдовска република на базата на Приднестровския държавен университет «Т.Г. Шевченко» бе открит Български културен център с финансовото и интелектуално съдействие на Асоциацията на българите в Украйна и Украинския център сътрудничество в Тираспол. Това е още една насока в дейността на Асоциацията – да съдейства и помага на своите сънародници. Днес в Приднестровието живее голяма българска диаспора, съсредоточена най-вече в с. Паркан, която с разпадането на Съветския съюз бе разделена с държавни граници от сънародниците си в Бесарабия. За нас е важно да сътрудничим и да обменяме опит с български организации по света. Ние изключваме всяко участие в организации с политически инсинуации.
ПООЩРЯВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА РОДОЛЮБИВИТЕ АКТИВИСТИ Дейността на Асоциацията зависи от патриотизма и родолюбието на нейните членове, от родолюбието на българи-меценати. За съжаление има случаи, когато при извършване на родолюбиви прояви се намират хора, които не могат да разберат това. Независимо от това болшинството наши сподвижници трезво оценяват и подкрепят многоплановата дейност на Асоциацията. И тази патриотична дейност на най-изявените членове на Асоциацията, на меценати и наши партньори, проявили се в сферата на науката, образованието, изкуството, икономиката, селското стопанство, политиката и обществената дейност, е отбелязяна с украински и български правителствени награди, номинирани са в конкурса на Асоциацията «Човек на годината». Това са: Константин Пеливан, Иван Маринов Георгий Алавацкий, Олег Веретеников, Михаил Дихан, Светлана Драгнева, Сергей Желев, Александър Кара, Валентина Кащи, Валентина Колесник, Стефан Намлиев, Иван Паличев, Константин Пеливан, Валентина Радолова, Александър Атанасов, Александър Александров, Владимир Куемжи, Протойерей Геннадий Мартънов, Елизавета Мягкова-Дели, Иван Милев, Иван Стоянов, Красимир Премянов, Лариса Савченко, Михаил Бъчваров-Бондар, Михаил Сакалъ, Михаил Ченков, Николай Пройчев, Петър Пинти, Сергей Тодоров, проф. Владимир Станко, Ирина Димитрова, Александър Визиров, Светослав Чанев, академик Петър Недев, Иван Плачков, Галина Иванова, Иван Ненов, Георги Балтаков, Иван Гайдаржи, Тодор Яни, Наталия Кара, Мария Кофова, Земфира Щерева, Наталия Павлова, Иван Войников, Георгий Арабаджи, Васил Комаров, Атанас Бобоков и Пламен Бобоков, Васил Митков, Иван Милев, Стефан Намлиев, Сергей Желев, Геннадий Коев, Иван Шишман, Ганна Пенева, Българския културен център – гр. Болград, Игор Пушков , Жана Суслина, Борис Кичук, -братята Твердовски, Николай Бевза, Наталия Бузиян, Борис Спасов и мн. др.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Като президент на Асоциацията на българите в Украйна, която е поела върху себе си отговорността да защитава интересите на нашите сънародници, мога твърдо да кажа, че до този момент е направено много и много се прави за съхранението на националната идентичност на нашия народ, на традициите и фолклора, за развитието на родния език и за укрепване на междудържавните отношения между България и Украйна. При това ние твърдо заявяваме за своята гражданска позиция по отношение към нашата родина Украйна.
Антон Киссе Президент на Асоциацията на българите в Украйна В-к «Украйна: Българско обозрение» |
|
|
|||
|
|
""
